Аня Баст - Магьоснически огън

Или може би просто беше депресирана.

Мира взе леген с мръсни чинии и го отнесе отзад. След като ги остави за мияча на съдове, тя спря, за да си измие ръцете. Дръпвайки чиста кърпа от шкафа до мивката, тя излезе зад тезгяха, за да огледа наполовина пълния ресторант. Зърна телевизора в ъгъла над плота и трябваше да погледне още веднъж, за да се увери, че очите не я лъжат. В следобедните новини показваха сградата на Дъскоф. Тя грабна дистанционното от кафемашината и усили звука.

Полицията още разследва мистериозната смърт на милиардера У. Андерсън Крейн, главен изпълнителен директор и президент на Дъскоф Интернешънъл. Миналата събота той падна от прозореца на сградата на Дъскоф в Ню Йорк и пада четиридесет етажа надолу, намирайки смъртта си. Полицията не разполага със свидетели и улики по следствието; все пак подозират самоубийство. Осиновеният му син, Стефан Фоушоу, разкри, че Крейн е страдал от рак на костите в напреднал стадий. Крейн не е очаквал да оцелее и целенасочено е предприел самоубийствени мерки…

Тя спря звука и остави дистанционното, потрепервайки от спомените за трошащото се стъкло, писъка и тишината. Едва сега започваше да се справя с факта, че бе убила някого. Въпреки че беше в случай на самозащита, тя все пак бе отнела живот.

Дали Стефан щеше да тръгне след нея заради това, което стори? Тя бе видяла и усетила колко могъщ е той и Мира не беше сигурна, че може да му се опълчи, ако го направи.

Звънтенето, от отварящата се врата на закусвалнята, привлече вниманието й. Познатият голям силует на Джак Макалистър изпълни рамката на вратата. Той претърси закусвалнята и я зърна да стои там, докато суши ръцете си в кърпата.

Това бе последното нещо, от което се нуждаеше тя. Въздъхвайки, тя метна кърпата на плота.

Той изглеждаше великолепно, както винаги, макар и малко изтощен. Наболата брада потъмняваше челюстта му. Носеше чифт дънки, черни ботуши, черен пуловер и палтото си.

Джак зае място в нейния сектор, имайки късмет, че го има. Или вероятно бе наблюдавал от колата си преди да влезе, така че знаеше къде да седне.

Мира се погрижи за всичките си останали клиенти, преди да отиде при Джак с кана кафе и чаша в ръце.

Тя остави чашата и я напълни, след което подхвърли пакетче захар до нея. Нямаше нужда да го пита как пие кафето си.

— Какво правиш тук?

— Дойдох да се извиня.

Тя повдигна вежда.

— Наистина? Дойде да се извиниш, че си ме лъгал?

— Не съм лъгал. Просто скрих някои неща.

— Да, това е друг начин да кажеш, че си лъгал, Джак — отвърна яростно тя.

— Права си. Излъгах. — Той потърка брадичката си с ръка. — Направих грешка и сега плащам за нея. Просто исках да дойда и да се извиня. Знам, че трябва да ме мразиш сега, когато знаеш кой беше баща ми и аз…

Тя остави каната на масата с тупване, карайки кафето да се разплиска напред-назад. Семейството на съседната маса я погледна любопитно.

Мира се приведе към Джак.

— Не ме интересува кой е бил баща ти! Ти беше този, по когото си паднах. За мен произходът ти означава по-малко от нищо. Това, което има значение, е, че не намери начин да ми го кажеш. Нямаше ми достатъчно доверие, за да ми разкриеш тази напълно уместна частица информация.

Те стояха вгледани един в друг задълго.

— Пука ми за теб — прошепна тя, усещайки как очите й се пълнят със сълзи. Премигна, за да ги премахне. Нямаше начин да му позволи да я види как плаче. — Но минах през това с Бен и не мога да го направя отново.

Тя вдигна каната с кафе и се отдалечи. Когато се обърна назад, Джак го нямаше. Беше оставил кафето си недокоснато.

ТЯ ОТВОРИ ВХОДНАТА ВРАТА НА АПАРТАМЕНТА СИ и се опита да включи лампата в коридора, но тя напразно превключваше на включено и изключено.

— Страхотно — измърмори тя, провирайки се през вратата с тежките найлонови торби, провесени от ръцете й и спиращи кръвообращението й. Тя блъсна вратата с крак, за да я затвори.

Томас й беше пратил чек, за да плати сметките и наема си. Беше изпратила платежните си вчера, но това не бе спряло електрическата компания да заяви, че е закъсняла и да й спрат тока, очевидно.

В апартамента беше и студено.

— Още по-страхотно — промърмори тя.

След като се препъва и си удари коляното в кухненския стол, и проклина като за световно, тя успя да остави торбите върху плота. Изрови няколко свещи за спешни случаи от чекмеджето с боклуците и запали една. С тази мизерна светлинка, тя успя да открие и да запали още. Скоро апартаментът й беше достатъчно осветен, за да може тя да функционира, без да се насинява.