Аня Баст - Магьоснически огън

— И ще получиш отговори. утре — отвърна той. — Изморен съм. Отивам да спя.

— Няма ли да ме развържеш?

— Нямам ти доверие, че няма да се промъкнеш в кухнята, да вземеш нож и да довършиш онова, което започна в апартамента си. — Обърна се, за да я фиксира с опушено сините си очи. Гласът му се сниши до някакво греховно прелъстително ниво. — Както и да е, харесвам начина, по който изглеждаш завързана за леглото ми. Може би някой ден ще си вързана там по свое желание.

— Само в сънищата ти, психо.

Той се подсмихна, изрита обувките си и събу чорапите и панталона си. Джак стоеше там в сините си боксерки, докато подреждаше дрехите си на стола. Тя остави погледа й да скита по силните му, космати крака, невероятния му задник и издутината отпред, която изглеждаше наистина, наистина издута.

— Хей! — възрази той.

Той се засмя.

— Това беше закъсняла реакция.

— Не беше!

— Радвай се — каза той, докато отиваше към другата страна на леглото. — Обикновено спя гол.

О, Богиньо.

Той легна и изгаси лампата. Моментално се обърна на една страна, с гръб към нея, оставяйки я на тъмнината и разбърканите й мисли. Мразеше това, че е толкова привлечена от него. Мразеше дори още повече това, че Джак вероятно знаеше, че е привлечена от него.

Мира опита да се отдалечи малко от него. Джак изглежда излъчваше топлина, интересна черта, имайки предвид магическите способности, които притежаваше. Той простена, когато се отпусна в удобна за спане позиция, и този секси звук изстреля усещане през нея.

Опитваше се да не се наслаждава на топлината му и звука от дишането му в тихия въздух. Опитваше се да не си представя какво би било чувството от ръцете му, обхващащи гърдите й, търкащи зърната й, докато се втвърдят. Какъв би бил вкусът на устните му? Какво би било усещането от пенисът му, притиснат към входа на влагалището й?

Мира потрепери и затвори очи, отстранявайки мислите от ума си. Беше перверзно да си представя което и да е от това в нейната ситуация. Промърмори на тъмната стая:

— Можеше поне да ме отвържеш.

— И да те оставя да се възползваш от мен? — отговори с престорено скромен глас. — Няма начин. Сладки сънища.

— А ако трябва да отида до тоалетната?

— Тогава ще ти позволя. Не съм чудовище, Мира.

— Може да се поспори.

Той се подсмихна.

— Всичко ще се изясни много скоро. Вързах те хлабаво, но, ако наистина ти е неудобно или трябва да отидеш до тоалетната, събуди ме.

Тя се заслуша как дишането на Джак от нормално става дълбоко и равно, показвайки, че е заспал. Беше оставил достатъчно отпуснато въжето, така че тя можеше да постави ръце на гърдите си. Прекара известно време, използвайки зъбите си, за да ръфа възела, но той я беше завързал толкова добре, че не можеше да разбере как да се освободи. Знаейки, че няма начин да се измъкне от апартамента, тя се предаде и забарабани с пръсти по ключицата си, докато събитията от деня връхлитаха ума й.

Мира можеше да се обзаложи на всичко, че една от способностите на магьосниците на елемента вода, бе способността да разчитат емоциите. Ани винаги беше съпричастна до такава степен, че трябваше да има неестествени способности. Мира никога не беше способна да опази нещо в тайна от нея докато растеше.

След това се случиха онези необясними инциденти в живота на Мира. Времена, в които Мира беше много емоционална, гневна или печална, когато сякаш бриз се завихряше около нея, дори когато беше на закрито в неветровити дни. Имаше случаи, в които усещаше топлото надигане на сила в центъра на гърдите й, когато поемаше с пълни дробове въздуха в пролетен ден. Имаше и други неща, всички толкова слаби, че можеше да намери рационално обяснение за всеки от тях.

Можеше ли тези явления да бъдат проява на магията й? Може би, защото никога не бе упражнявала силата си, тя й нашепваше в случайни моменти?

Тя поклати глава. Тъпа. Глупава. Джак наистина й беше влязъл под кожата.

Облегна се назад върху възглавниците, търсейки удобно местенце да легне. Всичко беше почти достатъчно, за да я накара да повярва, но не съвсем. Рационалният й ум не беше готов да предаде хватката си върху реалността, която винаги беше познавала. В тази реалност родителите й бяха загинали при автомобилна катастрофа. Не е имало нечестна игра.

И нямаше такова нещо като магия.

МИРА СЕ СЪБУДИ, ЛЕЖЕИКИ НА ЕДНА СТРАНА, С ЮМРУК свит пред устата й. Събуди я ароматът на закуска и отвори замъглените си очи към празното легло и утринната светлина, нахлуваща през прозореца. Джак я беше развързал по някое време през нощта. Въжето всъщност не беше попречило на съня й. Умът й го беше направил. Тя разтърка китките си. Въжето дори не беше оставило следи по кожата й. Човекът имаше талант.