Аня Баст - Магьоснически огън

— Мира? — измърка леко той, игнорирайки шегата й. — Знаеш ли какво се случва с огъня, когато го захраниш с въздух? — Той задържа погледа й и духна към пламъка, обгръщащ китката му. Той се разгоря. — Ние се допълваме един друг.

МИРА ИЗПУСНА ВЛАКА НА МИСЪЛТА СИ. ВСЪЩНОСТ по-скоро сякаш се беше разбил някъде в главата й. Първото впечатление, което изскачаше в ума й, след като думите на Джак заличиха всичко останало беше, че огънят поглъща въздуха.

Тъмните, хипнотизиращи очи на Джак се сключиха с нейните и тя не можеше да отмести поглед.

— Ти и аз имаме естествено привличане — каза внимателно той.

Внимателното от този мъж изглеждаше опасно.

Той загаси пламъка с друго щракване на пръстите си и й показа ръката си, така че тя да се увери, че не носи нищо специално и че не е наранен, въпреки че беше вярно, че има стари белези от изгаряне по китката си. Тя подуши въздуха, но не усети миризма на химикал.

— Добър фокусник си и какво от това? — каза тя с разтреперан глас. — Ти си побъркан сериен убиец, който обича да прави фокуси на заложниците си. Харесва ти да се преструваш, че има такова нещо като магия.

Той я игнорира.

— Родителите ти не искаха да се излагаш на което и да е от тези неща. Скриха раждането ти от Сборището. Тяхно право беше да постъпят така. Последното им желание беше твоята кръстница да те отгледа като нормално дете. Но преди няколко седмици твоята кръстница, Ани Уебър, получи обаждане, което я обезпокои. Тревожи се, че може да е мъжът, наранил родителите ти, мъж, който оглавява група магьосници за тяхна собствена изгода. Ани беше толкова притеснена, че няма да се подчини на последното желание на родителите ти и ни се обади.

Мира се почувства поразена от всичко, което той каза, но се фокусира върху едно нещо, дори и да беше лъжа.

— Кой е наранил родителите ми?

— Името му е Уилям Крейн. Той оглавява фракция от магьосници… вещери всъщност, наречена Дъскоф Кабал, който предаде Сборището. Прикритието им е мултинационално, различни компании наречени Дъскоф Интернешънал. Не-магьосници не са поставяни на административни позиции.

— Вещери?

— Вещерите са магьосници, които са предали Сборището си, мъже или жени. Дъскоф е стара група. Историята им се разпростира назад до Тъмните векове. Не ги интересува кого ще наранят и са наранили родителите ти. Крейн изпрати онези мъже в апартамента ти, онези, които разбиха вратата.

Тя му отправи поглед на чист скептицизъм.

— Значи ми казваш, че вещери са убили родителите ми — каза тя със сдържан тон.

Той кимна.

О, добре. Мога да приема цялата скалъпена история.

— Та какво искат от мен?

— Ти си могъща магьосница, която командва елемента въздух. Имат нужда от теб, за да затворят кръга. За това използваха родителите ти. Кръгът се състои от.

— Земя, огън, вода и въздух. Схванах.

Той кимна.

— Няма много магьосници като теб. Търсят те. Тук съм, за да те предпазя, заради шефа ми, мъжът, който оглавява Сборището. Името му е Томас Монахан.

Интересно. Монахан беше моминското име на майка й.

— Значи съм като. какво? Застрашен вид?

Той се усмихна.

— Предполагам.

Тя захапа долната си устна.

— Какъв е елементът на Крейн?

Джак отмести поглед, докато отговаряше.

— Огън, като моя.

— За какво е кръгът?

— За призоваване на демон. Членовете на Дъскоф държат високи позиции на сила в бизнес средите и политиката. Не са достигнали до там без помощ. Крейн принуди родителите ти да затворят два кръга. Баща ти затвори първия. Майка ти затвори втория. — Той направи пауза. — Това извлича магията от магьосника или магьосницата. Магьосникът не може да живее без магия. Прилича на важен орган.

Мира се засмя.

— Добре. Имаш огромно въображение, Джак. Как ще обясниш факта, че съм виждала изрезки от вестниците за катастрофата на родителите ми? Ако очакваш да повярвам на нещо от това.

— Автомобилната катастрофа беше постановка. Не твоите родители бяха намерени в останките. Дъскоф не оставят свободни интерпретации. Не оставят мистерии, които не-магически власти да могат да проследят обратно до тях.

Тя отмести поглед, ридание заседна в гърлото й. Мира едва си спомняше родителите си. Те бяха просто мъгляви картини в ума й, които виждаше, когато е дълбоко развълнувана. Целият й живот беше празнота, където са били родителите й.

Всичко, което е искала някога, беше да ги има в живота си. Всичко, което е искала, беше баща й да я окуражава, когато играеше футбол в прогимназията, майка й да й даде съвет, когато отива на първата си среща. Ани бе свършила чудесна работа, изпълнявайки ролите и на двамата родители, но това не заличаваше копнежа, който Мира изпитваше към родителите си.