Аня Баст - Магьосническо сърце

Адам надигна глава.

— Към жилището на Джак в Минеаполис?

Томас поклати глава.

— Не. Към силно защитената къща в Сейн Пол. Засега. Докато не разберем какво се случва.

Адам го погледна особено.

— Защитите не действат на демони. Нищо не действа на демоните.

— Да, но все още не знаем дали Дъскоф са замесени.

— Има логика. Не знаех, че имаме защитени къщи там.

— Сборището държи поне по една в големите градове. Удвояват се като инвестиция в имущество. — Томас хвърли поглед към Адам. — Застраховани са високо, така че, ако се наложи да запалите мястото, може, но се опитайте да не го правите, става ли?

Адам вдигна ръце.

— Хей, шефе, познаваш ме.

— Да, така е.

Минеаполис — Сейнт Пол

Томас насочи колата към паркинга на дълга сграда, от където хората влизаха и излизаха с найлонови и хартиени торби. Докато Томас правеше нещо в предната част на автомобила, Клеър зяпаше обкръжението си.

Адам улови погледа й, вероятно забелязвайки зяпането й.

— На северозапад от града сме. В предградията. Това е търговски център. Хората идват тук, за да пазаруват.

— О, като пазар.

— Нещо такова. Тук продават дрехи, мебели и разни други домакински неща. Без храна.

— А! — Тя се взираше през прозореца към минаващите. — На Юдай жените правят почти всичко за дома и обзавеждането. Те са занаятчиите в онзи свят. — Опита се да прикрие тъгата в гласа си.

Юдай бе единственият дом, който бе познавала и малко й липсваше, макар че на моменти бе жесток и студен. Тези аемон нямаше да разберат чувствата й, след като дааеман бяха техни врагове.

Само Атрика бяха нейни врагове. Не останалите. Не другите видове. Да, тя може и да таеше някакво негодувание към Итрай и в частност към Ру, но чувствата й бяха смесени. В края на краищата те бяха единствените хора, които наистина познаваше или с които се идентифицираше.

— Мика ще се радва да си поговори с теб някой път — каза Адам, прекъсвайки мислите й.

— Кой е Мика?

— Той е архиварят на Сборището и основен източник на знание по всички въпроси. Той е този, който през последните месеци ръководеше опитите да отворим портал и да те спасим. Мика е очарован от всички аспекти на демонската култура, а ти си пряк източник. Текстовете, които има, са полезни, но не са пълни. Особено що се отнася до съвременната култура на Юдай.

Тя зачовърка подгъва на ризата си.

— Ще се радвам да поговоря с него някой път.

Томас се обърна и подаде сгънато парче хартия на Адам.

— Надявам се скоро да можеш лично да говориш с Мика, Клеър. Дотогава е време всички вие да заминавате. Отдалечете се. Бързо. Всичката информация, която ще ви бъде нужна, е на този лист. — Той измъкна малка правоъгълна плочка от портфейла си. — Дебитна карта. Изчезвам. — Той отвори вратата и излезе от автомобила.

Клеър също излезе бързо и се хвърли в ръцете на Томас, докато Адам заставаше зад волана. Тя зарови лице в гърдите му.

— Благодаря ти. — Думите идваха от дъното на душата й.

Томас я целуна по главата.

— Не, Клеър. Няма за какво да ми благодариш. Ти ми спаси живота. Сега просто се опитвам да върна услугата.

Той я пусна и тръгна, изваждайки малък, черен предмет от джоба си, натискайки бутон и говорейки в него.

Клеър постоя за момент извън колата, оставяйки вятъра да развее косата й. Взря се в непознатата улица, по която пътуваха, наблюдавайки непознати хора и подушвайки непознати миризми.

Бяха ли по петите им дааеманите дори в момента?

Глупав въпрос. Естествено, че бяха.

НЯКЪДЕ БЛИЗО ДО ЗНАЦИТЕ ЗА ИЗХОД на Къщата на скалата в Уисконсин, там ги хванаха Атрика.

Адам бе шофирал, докато Тео насочваше пушка. Странно бе да видиш Тео в кола, тъй като обикновено той караше мотор — по-точно Harley Night Rod. Не изглеждаше да му е удобно в нещо с четири гуми, сякаш имаше клаустрофобия.

Можеше да има само едни "те са", които тя да има предвид. Мамка му, мръсни демони.

— Мислех, че сме ги изгубили. Как са ни настигнали? — Тя се обърна, взирайки се в черната магистрала зад тях. Акцентът й бе необичаен, прекалено заоблени гласни и плоски съгласни. Не беше като нищо, което бе чувал преди.

''Къщата на скалата'', която отваря врати през 1959 г., комплекс от архитектурно уникални стаи, улици, градини и магазини, е проектирана от Алекс Джордан Младши. Тя се намира в Spring Green, Уисконсин, и е регионална туристическа атракция. Стаята на безкрайността се намира на няколкостотин метра над долина, без да има стабилна опора, и има около 3000 ръчно изработени прозорци.