Аня Баст - Магьосническо сърце

Двамата демони бяха отхвърлени назад от експлозията и сега лежаха обгорени и пушещи близо до автомобила. По дяволите. Адам беше сигурен, че са изгорели при първия взрив. Единият от краката на демона бе в пламъци. И двамата лежаха под неестествен ъгъл, с отворени очи.

Може би цялото това нещо щеше да свърши още преди да е започнало и те можеха да се върнат в Сборището. Макар че трябваше да направят нещо с телата. Хората наистина намираха отговори на необяснимото, но ако решаха да направят аутопсия на тези момчета… Нямаше никакво обяснение за киселинната кръв.

— Не са мъртви, Адам, макар че изглеждат така — каза Клеър, докато подминаваха. — Изпаднали са в някакъв вид кома, която се случва, когато техният вид претърпи сериозно нараняване. Регенерират се точно в момента и скоро ще се възстановят.

Адам спря рязко, спомняйки си казаното му от Томас и Изабел относно мотоциклетната катастрофа, която Изабел бе причинила в опит да убие предишния Атрика. Еразъм Бойл също бе лежал проснат на пътя за известно време — помислили го за мъртъв, преди да се събуди и да изпари Изабел направо от ръцете на Томас.

— Сериозно? Мамка му. — Той прокара ръка през косата си и се опита да прикрие разочарованието си. — Това е гадно. Предполагам, че е било твърде оптимистично да си мисля, че това може да приключи бързо. И Треминатор не може да им направи нищо на тези.

Клеър само му се намръщи. Препратките към поп културата не й бяха ясни.

Той измъкна меча от ножницата, която държеше.

— Тогава да се уверим, че ще им нанесем такава рана, от която няма да могат да се възстановят. — Той се ухили. — Тези копелета може и да са безсмъртни, но искам да видя как опитват да им израсне нова глава. Тео, моля те, заведи Клеър в джипа. Ще дойда след малко.

Тео отведе Клеър настрани и Адам се обърна към проснатите демони. Това нямаше да отнеме много време. Само малко клъцване тук и още едно там, главите щяха да се търкулнат и той щеше да избегне пръскащата кръв. После щеше да повърне и всички можеха да се върнат обратно в Чикаго. Беше страхотен план.

Прост. Чист. Ефикасен. Перфектен.

Стискайки меча в ръка, той се приближи до онзи, чийто крак се стараеше да се превърне в пепел и опитваше да не се задуши от вонята на печен демон. Иронично, според източниците на Мика, Атрика обичаха миризмата на изпечен аемон. Вероятно го сервираха със сос чатни и хубаво бяло вино.

Застана до главата на първия демон, с разтворени крака и приготвяйки меча си за смъртоносния удар. Сините очи на съществото се взираха празно в него. Със сигурност изглеждаше умрял, мамка му. Адам вдигна меча си.

Съществото мигна и очите му се фокусираха върху него. Една ръка се промъкна и го сграбчи за крака.

По дяволите! Той изневери на основно правило във филмите на ужасите и сега си плащаше! Никога не се приближавай до чудовище, дори и да изглежда мъртво.

Адам удари с меча си бързо и силно, но демонът го пусна и се претърколи настрани. Острието му уцели пръст и мъртви листа. Движение от ляво привлече погледа му. Другият демон също се движеше.

По дяволите кратката кома.

Гуми се плъзнаха по земята зад него. Той се обърна, за да види задната врата да се отваря и Клеър да му маха с пребледняло лице.

— Хайде! Качвай се!

Ръцете му се стегнаха около меча и той погледна обратно към създанията. Демонът, когото се бе опитал да прободе, изръмжа и обърна глава към Адам. Очите му светеха в червено. Това означаваше, че демонът бе убийствено ядосан. Ясно си го спомняше от последния Атрика, с когото се бе бил. Другият се опита да стане на четири фута от него, устните му се отдръпнаха и зъбите му се удължиха.

Кога демоните не бяха убийствено ядосани?

— Адам!

Първият демон — русият — се озъби.

ДОБРЕ, ВРЕМЕ Е ЗА ТРЪГВАНЕ.

Адам се метна на задната седалка, внимавайки да не промуши Клеър с меча си. Тео форсира двигателя и гумите заораха земята. Запулсира магия и те се изнесоха бързо. Тео бе променил земята под джипа, уверявайки се, че ще се измъкнат от там възможно най-бързо. Гумите се удариха в паважа, изсвириха и потеглиха.

Адам легна напряко на седалката, провесил се през скута на Клеър.

— По дяволите! — Той хвърли меча на пода на автомобила. — Мамка му!

— Ще ги спипаме, Адам — каза Тео. — Обаче трябва да подберем времето и мястото. Помниш какъв беше първият.

Адам се надигна до седнало положение с помощта на Клеър. Озова се взирайки се в лицето й, само на един дъх разстояние от устата й. Очите й се разшириха леко и дъхът й се накъса. Той се намести в седнало положение до нея.