Аня Баст - Магьосническо сърце

— Какво? Ние? — Клеър се наклони напред. — Не, Томас. Няма да ти позволя да се замесваш в това повече, отколкото вече си. Ами Изабел? Трябва да я защитиш от заплахата, която доведох със себе си.

Адам изсумтя.

Томас срещна погледа й в огледалото.

— Да защитя Изабел? Явно никога не си срещала жена ми. Изабел знае колко много сме ти задължени, Клеър. Ще ме одере жив, ако не направя всичко възможно, за да те опазя.

Адам положи ръка на гърба й. Топлината от дланта му проникна през ризата й и достигна кожата й.

— За теб не е безопасно да отидеш сама.

Тя обърна обезумелите си очи към него.

— Не е безопасно за Изабел! Или за когото и да било, заради мен.

— Заради Ру, не заради теб, Клеър. — Ръката на Томас се стегна малко по-силно върху волана. — Вече предупредих Сборището. Уязвимите на възможна атака вече са напуснали сградата. Джак, Мира и бебето, например. Казах и на Изабел да върви.

— Мислиш ли, че те е послушала? — Устата на Адам се изви в усмивка.

Томас хвърли поглед в огледалото.

— Познаваш Изабел. Както и да е, Атрика преследват Клеър. Няма да отидат в Сборището, така че всеки там е в безопасност. Идват право към нас.

Тя се отпусна обратно върху седалката.

— Веднага спри колата. Слизам. Не те спасих на Юдай, за да те върна при Изабел, само за да бъдеш убит от Атрика тук.

— Клеър — каза Томас със стоманен глас. — Няма да споря с теб за това.

Тя кимна към Тео и Адам.

— Предполагам, че и вие двамата имате любими?

Тео само се взираше напред и не каза нищо. Адам сведе поглед към обувките си. Никой от тях не отговори.

— Не? — Тя направи рязък жест с ръка. — Е, добре тогава. Тези двамата са заменими. Може да ми помогнат да се освободя от Атрика. Ти, Томас, като глава на Сборището, повече от сигурно не си заменим и точно сега не трябва да си около мен.

Адам се намръщи.

— Заменим? Не съм сигурен, че…

Клеър се наведе напред, жестикулирайки.

— Няма да съм отговорна за излагането на опасност на главния маг на твоите хора. Няма да споря за това с теб, Томас.

— Всъщност съм съгласен с нея — каза Тео.

Колата потъна в тишина. Изглежда този не говореше често, но, когато го направеше, хората слушаха.

Тео продължи.

— Вярвам, че това, което тя предлага, е мъдър ход за действие. Адам и аз можем да я изведем от Чикаго, далеч от демоните, които я преследват. Ти може да се върнеш и да пазиш Сборището. Сега се нуждаят от водачеството ти повече от всякога, Томас.

— Именно. — Клеър седна обратно, с пухтене. Беше я грижа за Томас прекалено много, за да го види в опасност сега и нямаше тя да е тази, която да го постави в такова положение.

Пръстите на Томас се стегнаха до побеляване върху волана.

— Не мисля, че Тео и аз сме заменими. — Адам я стрелна с поглед, изпъстрен с ледени висулки. — Но трябва да кажа, че Клеър и Тео имат право. Във всеки случай нямаме нужда от теб, шефе. Тео и аз сме напълно способни да се уверим, че Клеър ще бъде в безопасност.

Томас хвърли поглед към огледалото за задно виждане при фразата "във всеки случай нямаме нужда от теб", стискайки устни.

— Срещу двама демона Атрика?

Адам се приведе напред, пакостлива усмивка проблесна на устата му.

— Всички знаем, че си педант и вманиачен на тема контрол. Всички казват, че трябва да започнеш да вярваш повече на хората си. Сега е перфектната възможност.

— Вярвам на теб и Тео. — Той изръмжа. — И не съм педант, нито вманиачен по контрола.

Целият автомобил потъна в тишина. До нея, Адам се изкашля.

— Не забравяй Дъскоф — каза накрая Тео. — Никога не ги забравяй. Кой знае какво точно се случва? Кой знае дали са замесени или не? Трябва да останеш в Сборището, Томас. Остави мен и Адам да се справим с жената.

— Не ме наричай "жена". — Клеър се втренчи в тила на Тео. — Имам си име.

Адам се наклони по-близо до нея.

— Той има проблем с неща като нормалните социални взаимоотношения.

Е, и тя също, но все пак успяваше да запомни имената на хората.

— Мамка му — Томас изруга под нос. Клеър усети нотка на поражение в гласа му. — Взимате тази кола. Взимате дебитната ми карта от Сборището. Теглите много пари и ползвате само нея за каквото и да е. Никакви кредитни карти. Никакви парични преводи. Не знаем какъв вид ресурси или познания за Земята имат вече тези демони, нито дали са или не са замесени Дъскоф. Пазете се. Чухте ли ме?

— Чухме те, татенце — отговори Адам.

— Насочете се към градовете-близнаци — додаде Томас.