Мишел Зинк - Пророчеството на сестрите

Придърпва ме към себе си с нова, непозната досега нежност, сякаш загубата на баща ми ме е направила някак по-крехка. Предполагам, че е прав, макар да не ми се ще да го призная пред другите. Само Джеймс ме познава толкова добре и ме обича до такава степен, че може да прозре скръбта ми дори и да я крия дълбоко в себе си.

Клатя глава.

— Дори никак. Но да те чакам на това място, е цяло удоволствие. То непрекъснато ми напомня за теб и времето минава незабелязано.

Той накланя главата си на една страна и прокарва пръст по лицето ми от разпуснатите къдрици на слепоочието до издатината на скулите ми и извивката на челюстта ми.

— Всичко тук ми напомня за теб.

Доближава устни до моите. Целува ме нежно, но аз не се нуждая от силата му, за да усетя настойчивото желание на тялото му, опряно в моето. Той се отдръпва и се опитва да ме защити, да не проявява настойчивост в тези тъжни за мен дни след смъртта на татко. Не съществува изискан начин, по който да му кажа да продължава да настоява, да му заявя, че допирът на устните и тялото му е единственото, което ме държи здраво стъпила на земята, както е било винаги досега.

— Да, ами… — Той изправя снага и се стяга. — Ела. Донесох бележките си върху текста.

Присяда на камъка и аз се настанявам удобно до него, а полата на роклята ми се гърчи, когато се отърква в грубия плат на панталоните му. Той измъква от джоба си книгата и сгънат на четири лист хартия. Приглажда го върху бедрото си, навежда златистата си глава към наклонено изписаните думи, покриващи листа от горе до долу.

— Ако се вярва на книгата, историята е много древна.

— Каква история?

— Мисля, че е приказка за ангели или… за демони. Ето, и сама можеш да я прочетеш.

Навежда се още повече и бута книгата и бележките си към мен.

В първия миг не ми се ще да ги чета. Чудя се дали има някакъв начин да не го правя. Просто да продължа да живея както досега, без да се преструвам, че книгата не съществува. Ала това ми настроение не продължава дълго. Дори в момента усещам как огромното невидимо колело се върти ли, върти. То ще продължава да се върти, независимо от моите действия. Чувствам го.

Навеждам глава към изписания със спокойния почерк на Джеймс лист, който удивително контрастира с ужаса на чуждите думи.

През огъня и хармонията, изстрадани от човешкия род,

до изпращането на Пазителите,

които взеха за съпруги и любовници човешките жени

и породиха Неговия гняв.

Две сестри, родени от един и същи бурен океан,

едната е Бранителката, а другата е Портата,

едната е пазителка на мира,

а другата разменя вярата за магьосничество.

Прокудени от небето, Душите се изгубиха,

а Сестрите продължават битката,

докато Портите ги призовават да се завърнат

или Ангелът донесе ключовете към бездната.

Армията, марширува през Портите,

Самаил 1 1 Самаил или „Ангелът на смъртта“ е важен герой в Талмуда, определян най-често като обвинител и разрушител. В юдаизма Самаил е управник на седемте небеса, един от седемте регенти на света, комуто служат два милиона ангели. — Б.пр. Звярът, през Ангела.

Ангелът, защитен само от призрачното було на закрилата.

Четири белега, четири ключа, огнен кръг,

родени с първото дихание на Самхейн 2 2 Самхейн бележи началото на колелото на сезоните. Това е първият ден от вещерската година — периодът, в който границата между света на хората и този на духовете е най-тънка. Тогава се чества смъртта. Денят е известен на християните като Вси светии. — Б.пр.

в сянката на мистичната каменна змия на Аубур.

Нека Ангелската Порта се отвори без Ключовете,

нека следват Седемте чуми без връщане назад.

Смърт

Глад

Кръв

Огън

Мрак

Суша

Разруха

Разтвори обятията си, Господарке на хаоса, откъдето като река ще потече опустошението на Звяра, защото всичко е изгубено, щом започнат Седемте чуми.

Наистина е доста странно, че съществува книга с една-единствена страница. Аз не познавам книгоиздаването така добре както Джеймс, но въпреки това осъзнавам, че е необичайно някой да притежава книга, подвързана и напечатана, но само с една страница.

— Не трябва ли да има още страници? Тук няма нищо. След тази история няма абсолютно нищо. Но ми се струва, че трябва да има още. Да пише какво е станало после…

— И аз си мислех същото. Ето, ще ти покажа.

Джеймс приближава книгата и я поставя помежду ни така, че половината лежи върху неговия скут, а другата върху моя, и отгръща единствената страница.