Натаниел Хоторн: Сестрите-години

Снощи, между единадесет и дванадесет часа, когато Старата година правеше последните си крачки към границите в царството на Времето, тя видя, че разполага с няколко свободни минути и седна не някъде другаде, а на стъпалата пред нашата нова община. На бледата лунна зимна светлина си личеше, че и тя е отпаднала духом и физически като всички други пътници по широкия свят. От постоянното им носене и излагане на лошо време одеждите й бяха в трагично състояние, а поради припряността на пътуването си, през което не й бе останало време за миг да си отдъхне, обувките й така се бяха износили, че едва ли можеха да се поправят. Трябваше да издържат и още съвсем малко бедната Стара година, и й се полагаше дълъг-предълъг сън. Забравих да спомена, че когато седна на стъпалата, тя положи до себе си много голяма чанта, където, както всички пътуващи от нейния пол, бе сложила доста ценни вещи. Освен този багаж, под мишница носеше дебела книга, която много наподобяваше подвързана папка с всички броеве на някой вестник през годината. Като постави книгата на колене, подпря лакти отгоре и закри лицето си с ръце, отпадналата, измърсена, изтощена от света Стара година въздъхна дълбоко и като че си припомни за изминалия си жизнен път с не много приятно чувство.

Докато седеше така в очакване на среднощния звън, който щеше да я призове към сестринското сдружение от безброй много оттеглили се Години, по улицата откъм железопътното депо се зададе съвсем млада девойка, която леко пристъпваше на пръсти. Очевидно идваше отдалеч и навярно бе пристигнала в града с вечерния влак. Върху хубавото й усмихнато моминско лице се четеше радост, издаваща пълната й увереност, че ще бъде дружелюбно посрещната от множеството хора, с които й предстоеше скоро да се запознае. Роклята й беше твърде въздушна за сезона и накичена с развети панделки и други украшения — те по всяка вероятност скоро щяха или да избелеят от жаркото слънце, или да бъдат откъснати от свирепите бури, които щяха да изпълнят криволичещия й път. Въпреки това, тя бе един прелестен образ — видът й беше толкова многообещаващ и вдъхваше такива огромни надежди, че едва ли някой би я посрещнал без очакването тя великодушно да изпълни негово голямо желание и да осъществи стара мечта. Тук-там по света биха се намерили някои други скептични хора, тъй често Мамени от девойки, млади и многообещаващи като нея, че бяха престанали да имат каквато и да било вяра по отношение на Новата година. Но що се отнася до мен, аз имах вяра в нея. И дори да съм жив да посрещна още петдесет години, пак ще очаквам да получа от всяка една поотделно нещо, за което си заслужава да се живее.

Новата година — защото тази млада девойка бе именно тя — носеше всичките си принадлежности в една не много голяма и тежка кошница, увиснала на ръката й. Тя поздрави печалната Стара година с голяма обич и седна до нея на стъпалата пред общината в очакване на сигнала да поеме скитанията си по света. Двете бяха родни сестри, внучки на Времето. Това, че едната изглеждаше много по-голяма от другата, се дължеше по-скоро на трудностите и несгодите, отколкото на възрастта, тъй като разликата между двете беше само дванадесет месеца.

— Е, скъпа сестро — каза Новата година след първоначалните поздрави — изглеждаш смъртно уморена. Какво направи по време на престоя си в тази част на Необятното пространство?

— Ох, отбелязала съм всичко тук в моята книга с хроники — отвърна Старата година с уморен глас. Няма да намериш нищо развлекателно. Скоро ще натрупаш достатъчно познания за тези неща от личен опит. Това четиво е МНого отегчително.

Все пак тя разлисти страниците на големия том и ги погледна на лунната светлина, тъй като почувствува прилив на непреодолим интерес към собствената си биография, макар че си спомняше случилите се неща без всякакво удоволствие. Папката, въпреки че бе наречена от нея „книга с хроники“, не съдържаше нищо друго освен всички броеве на Салемския вестник от 1838 година — мъдрата Стара година бе толкова сигурна в достоверността на този вестник, че не бе счела за необходимо да регистрира събитията собственоръчно.

— Какво направи в политическо отношение? — попита Новата година.

— Ами, курсът ми тук в Съединените Щати — отвърна Старата година, — макар че навярно признанието трябва да ме накара да се изчервя, политическият ми курс, нужно е да си призная, бе доста колеблив: понякога клонеше към Вигите — това караше управляващата партия да крещи тържествуващо, а после отново издигах почти падналото знаме на опозицията. Така че историците ще бъдат затруднени какво да мислят за мен в това отношение. Но Локо Фокос…