Натаниел Хоторн: Сестрите-години

— Не ми харесват тези прякори на партии — прекъсна я сестра й, която удивително се засягаше от някои неща. — Навярно ще се разделим с по-добро самочувствие, ако избегнем каквито и да било политически дискусии …

— На драго сърце — отвърна Старата година, едва ли не вече до смърт измъчена от подобни препирни. — Не ме е грижа, ако имената на Вигите и Торите, с безкрайните им караници относно банките и финансите, премахването на робството, Тексас, войната във Флорида и един милион други теми — за които, за свое успокоение, ще научиш твърде скоро — не ме е грижа, повтарям, ако никога повече ушите ми не чуят и намек за тези неща. Но те ангажираха до такава степен моето внимание, че почти не ми идва на ум за какво друго да ти говоря. Истина че се водеше странна война на канадската граница, където-се проля кръв в името на Свободата и Патриотизма. Но може би някоя бъдеща, навярно далечна година ще реши дали е било редно или не да се споменават тези свети думи. В наблюденията ми на хорските дела нищо друго не ме потиска така силно, както съзнанието, че се прахосва голяма енергия, а човешкият живот и щастието се стъпкват заради цели, понякога неразумни, а най-често — груби. Но най-мъдрите и благородни хора непоколебимо вярват, че Човечеството се движи напред и нагоре и че трудностите и страданията по пътя служат само да се отстранят несъвършенствата на безсмъртния Вечен Пътник и те ще изчезнат, когато изпълнят предназначението си.

— Навярно — възкликна Новата година обнадеждено, — навярно аз ще видя този щастлив ден.

— Съмнявам се дали ще е толкова наскоро — отвърна Старата година, като се усмихваше тъжно. — Скоро ще се умориш да чакаш този благословен върхов момент и ще потърсиш развлечение (както аз самата често правех) в делата на някой спокоен малък град като Салем например. Седим на стъпалата пред новата община, завършена под мое ръководство, и ще те напуши смях като видиш как политическата игра, чиято главна шахматна дъска е Капитолът във Вашингтон, се разиграва тук в миниатюра. Тук се разпалват изгарящите амбиции, тук Патриотизмът говори смело в името на народа, а добродетелната Икономика иска еква да се намалят заплатите на фенерджиите! Тук длъжностните лица на Градския съвет подреждат сенаторското си достойнство около ръководния пост на кмета. Градският съвет се чувствува отговорен за свободата. Накратко казано, хорската слабост и сила, страстта и политиката, стремежите на човека, неговите цели и начините, за постигането им, индивидуалните му и общи черти могат да бъдат изучавани тук като в театъра на нациите, с това голямо предимство, че макар и поуката да е трагична, лилипутските размери карат зрителя да се усмихва.

— Погрижи ли се достатъчно за благоустройството на града? — попита Новата година. — Ако съдя по малкото, което видях, той изглежда остарял и разнебитен.

— Открих железницата — каза по-възрастната Година — и всеки ден ще чуеш многократно как камбаната, която преди призоваваше монасите от испанския манастир на богослужение, сега обявява пристигането и заминаването на вагоните. Старият Салем е придобил много по-оживен вид от мига, когато го съзрях за пръв път. От Бостон пристигат стотици пътници. По улица Есекс се тълпят новодошли. Автомобили и автобуси дрънчат по паважа. Броят на магазините за стриди чувствително се е увеличил, както и на другите заведения за улесняване на множеството екскурзианти. Но на старинния град предстои една много по-важна промяна. В своето свободно движение обществото ще се отърси от огромното количество натрупани мухлясали предразсъдъци. Някои характерни особености, почти неосъзнати и от самите жители, ще бъдат изпилени и премахнати чрез отстраняване на чуждите наслойки. Резултатът до голяма степен ще бъде добър, но ще има и някои не толкова хубави неща. За добро или зло, вероятно ще се ограничи нравственото въздействие на богатството и господството на аристократичната класа, която от незапомнени времена държи властта тук по-здраво, отколкото в който и да било град на Нова Англия.

Старата година, останала почти без дъх след тези приказки, затвори книгата с хрониките и се канеше да си тръгне, но сестра й я задържа още малко като я попита за съдържанието на голямата чанта, влачена с усилие.

— Това са просто някои дреболии — отвърна Старата година — събрани по време на скитанията ми. Ще ги оставя при ненужните, вече забравени вещи. Ние, сестрите-години, никога не отнасяме със себе си от света нещо действително ценно. Тук са моделите на повечето модни дрехи, въведени от мен, но бързо изживели краткия си срок. Ти ще ги заместиш с други, също тъй преходни. Тук съм скътала в малък порцеланов съд, подобно на руж, голямо количество от свежестта на красивите жени и неутешимите хубавици имат основание да ми се сърдят люто за това, че съм я отнела. Имам също и доста мъжка тъмна коса, а наместо нея им оставих посивели къдрици или нищо. Сълзите на вдовиците и другите опечалени простосмъртни, получили утеха през изминалите дванадесет месеца, са съхранени в голям брой шишенца от есенция, добре запушени и запечатани. Имам няколко купа любовни писма, красноречиво описващи вечната неугасима страст, изстинала и изчезнала още преди да е изсъхнало мастилото. Нещо повече, тук има богат асортимент от хиляди неизпълнени обещания и нарушени клетви, много леки и заемащи малко място. Най-тежкото нещо от притежанията ми е големият пакет с разбити надежди, съвсем доскоро толкова крилати, че можеха да издуят балона на Мистър Лори.