Натаниел Хоторн: Сестрите-години

— И аз нося доста много добри надежди в кошницата си — отвърна Новата година. — Те са благоуханни рози.

— Бързо Ще загубят аромата си — отвърна скептичната Стара година. — Какво още си донесла, за да си осигуриш добро посрещане от недоволните простосмъртни?

— Ами да си призная, съвсем малко — каза сестра й усмихнато — нищо друго освен няколко нови годишници и календари и малко новогодишни подаръци за децата. Но от все сърце желая всичко най-хубаво на бедните простосмъртни и искам да направя всичко по силите си за тяхното благо и щастие.

— Добро е намерението ти — отговори Старата година, — но между прочем аз имам богат асортимент от добри намерения, така остарели и мухлясали, че ме е срам да ги нося повече. Ако не ме беше страх, че градските власти ще пратят полицая Мансфийлд подир мен с призовка, щях веднага да ги изхвърля на улицата. Съдържанието на моята чанта включва още много предмети, но те всички заедно не биха предизвикали дори едно наддаване на разпродажба на мебели-вехтории. Понеже нямат стойност нито за теб, нито за мен, не е нужно да те занимавам повече с изброяването им.

— Трябва ли и аз да събирам такъв ненужен багаж по време на пътуванията си? — попита Новата година.

— Без съмнение. И добре би било, ако товарът ти не излезе по-тежък — отвърна другата. — А сега, моя скъпа сестричке, трябва да ти кажа сбогом, като най-сериозно те съветвам и предупреждавам, да не очакваш благодарност или благосклонност от този заядлив, безразсъден, неделикатен, злонамерен и лош свят. Колкото и да изглежда топъл приемът на жителите му сега, каквото и да правиш, дори да ги отрупаш с щастие, те ще продължават да се оплакват, да копнеят за неща, които ти нямаш власт а им дадеш, ще очакват друга Нова година да осъществи неуместно замислени планове, които и осъществени ще донесат само нови причини за недоволство. Ако тези смешни хора изобщо могат да видят нещо поносимо у теб, го ще бъде само след като окончателно си отидеш.

— Но аз — извика въодушевената Нова година — ще се опитам да направя хората по-мъдри от сега. Щедро ще предложа даровете, определени ми от Провидението за раздаване и ще им кажа да бъдат благодарни за това, което имат и да са скромни в желанията си. Навярно, ако те са истински глупаци, те ще благоволят да бъдат щастливи и ще ми позволят — и аз да бъда щастлива Година. Защото моето щастие зависи от тях.

— Горко ти тогава, моя бедна сестричке — промълви Старата година, като въздъхна и повдигна товара си. — Ние, внучките на Времето, сме родени да страдаме. Казват, че щастието обитава жилището на вечността. Можем единствено да водим натам стъпка по стъпка простосмъртните, мърморещи и недоволни, а самите ние трябва да загинем на прага. Чуй! Моята мисия приключи.

Часовникът от високата камбанария на черквата на Виктор Емерсън удари дванадесет. От другия край на ценгъра се обади черквата на доктор Флинт. И докато звуците и отекваха във въздуха, Старата година отлетя или се стопи — и нито мъдростта и силата на ангелите, а още по-малко копненията, изпълнени с угризения на съвестта, на милионите хора, отнесли се към нея лошо, биха могли да накарат тази отиваща си Година да се върне с една крачка назад. Но отсега нататък тя, присъединила се към обществото на Времето и всичките си сестри, трябваше да си урежда сметките с Човечеството. Същото щеше да стане с младата Нова година, която сега, след спирането на часовниковите удари, стана от стъпалата пред общината и доста плахо пое земната си обиколка.

— Честита Нова година! — извика пазачът, като изгледа фигурата й доста въпросително, но без каквато и да е помисъл, че поздравява лично самата Нова година.

— От все сърце ви благодаря — отговори Новата година и подаде на пазача една роза на надеждата от кошницата си. — Нека това цвете да ухае дълго след като ви кажа довиждане.

И тя закрачи по-бързо из безлюдните улици. Будните посрещачи дочуха стъпките й и си казаха: „Новата година пристигна!“ И всички среднощни празнуващи пиха за нейно здраве. Тя обаче въздъхна като забеляза, че въздухът е заразен — атмосферата в този свят е винаги такава — от последния дъх на умиращите простосмъртни, забавили се малко, за да бъдат погребани от нея. Но оставаха още милиони живи хора, приветствуващи пристигането й. И тя самоуверено тръгна по пътя си, като пръскаше многообещаващи цветя пред прага почти на всяка къща — някои хора щяха да ги вдигнат и да закичат с тях гърдите си, а други — да ги стъпчат с крака. Пощаджията може само да добави, че рано сутринта тя напълни чантата му с новогодишни честитки, като го увери, че цялото сити, начело с новия ни кмет, длъжностните лица и Градския съвет, ще се втурнат да се снабдяват с тях. Драги благотворители, няма ли да изпълните благопожеланията на Новата година?