Натаниел Хоторн: Моят роднина майор Молино

След като кралете на Великобритания си присвоиха правото да назначават колониалните губернатори, наредбите на последните рядко биваха посрещани с разположението и великодушното одобрение, засвидетелствувани при управлението на техните предшественици, избирани по стария закон. Хората наблюдаваха с най-придирчиво внимание проявите на властта, не произлязла от тях самите, и обикновено възнаграждаваха с оскъдна благодарност управниците си за отстъпките, с които те смекчаваха отвъдморските инструкции и си навличаха неодобрението на ония, които им ги пращаха. Летописите на Масачузетс ни съобщават, че от шестте губернатори през около четиридесетгодишния период, след като старата харта била отменена от Джеймс II, двама били тикнати в затвора при народни вълнения, трети, както Хъчинсън 1 1 Томас Хъчинсън (1711–80) — американски колониален администратор, кралски губернатор на Масачузетс (1769–74), живял след това в изгнание. — Б. пр. е склонен да вярва, бил изгонен извън провинцията от свистенето на мускетен куршум, четвърти, по мнението на същия историк, бил на бърза ръка тикнат в гроба от нескончаемите препирни с Камарата на представителите 2 2 Долната камара в двукамарното щатско законодателно тяло. — Б. пр. , а останалите двама, както и техните наследници до Революцията 3 3 На 4. VII. 1776 година с Декларацията за независимост САЩ се обявяват за независими от кралската власт в Лондон. — Б. пр. били ощастливявани с редки и кратки периоди на мирно управление. Животът на обикновените членове на монархическата партия едва ли бе по-достоен за завиждане по време на политическите размирици. Тези забележки могат да послужат като увод към следващите приключения, които станаха през една лятна нощ преди почти сто години. За да се избегнат многобройните и отегчителни подробности от колониалния живот, умолява се читателят да мине без изброяване на веригата обстоятелства, които предизвикаха силна, макар и временна възбуда на общественото мнение.

Наближаваше девет часа в една лунна вечер, когато някаква лодка прекоси реката с единствен пътник на борда. Той бе осигурил превоза си в такъв необичаен час, като обеща допълнително възнаграждение. Докато стоеше на пристана, ровейки из всичките си джобове в търсене на средства да изпълни обещанието си, лодкарят вдигна един фенер и с помощта на него и на новоизгрялата луна огледа много внимателно фигурата на странника. Беше младеж, едва изпълнил осемнадесет години, очевидно расал на село и сега, както изглеждаше, идваше в града за първи път. Облечен бе в грубо, сиво палто, доста износено, но отлично изкърпено, панталоните му бяха здраво изработени от кожа и плътно обхващаха чифт послушни и добре оформени крака, сините вълнени чорапи несъмнено представляваха произведение на майка или сестра, а на главата му имаше триъгълна шапка, която в добрите си дни навярно бе засенчвала по-строгото чело на бащата на юношата. Под лявата си мишница държеше тежка сопа, издялана от дъбова фиданка, запазила част от втвърдения си корен. Екипировката му завършваше с торба, пълна не чак до там, че да притеснява яките рамене, на които висеше. Природата го бе дарила с къдрава кестенява коса, правилни черти и ясен засмян поглед — нещо, с което никакво изкуство не би могло да го разхубави.

Младежът, едно от имената на когото бе Робин, най-подир измъкна от джоба си половината от малка провинциална банкнота от пет шилинга, която при обезценяването на този вид валута задоволи лодкаря само след прибавяне на едно шестоъгълно пергаментно късче, на стойност три пенса. След това пое към града с такава бодра стъпка, сякаш дневният му преход не бе вече надхвърлил тридесет мили и с поглед така жаден, като че влизаше в Лондон, а не в малкия главен град на една колония в Нова Англия 4 4 Област в североизточната част на САЩ, включваща щатите Кънектикът, Мисисипи, Масачузетс, Ню Хемпшир, Роуд айланд, Вермонт. — Б. пр. . Преди да навлезе много обаче, на Робин му хрумна, че не знае накъде да върви. Затова спря и обгърна с поглед тясната улица, като внимателно разглеждаше малките схлупени дървени сгради, скупчени от двете й страни.

— Този нисък коптор не може да бъде жилището на моя близък — помисли си той, — нито пък оная стара къща, в която лунната светлина прониква през счупените капаци на прозореца. Всъщност наоколо не виждам нищо, което би подхождало за него. Трябваше да се сетя да попитам лодкаря за пътя. Той без съмнение щеше да ме придружи и изкара един шилинг от майора в замяна на усилията си. Но това може да стори и първият срещнат.