Брандън Сандърсън - Пътят на кралете (Том II)

Едва се въздържа да не хвърли черпака в бурето от гняв. Вместо това го подаде на Белязания и му се усмихна насърчително. Усмивката беше лъжлива. Но важна.

Газ наблюдаваше, скрит в сянката на казармата на един от другите отряди. Прозрачната фигурка на Сил — сега във формата на реещо се пухче от кратункова билка — се носеше около сержанта. Накрая тя се върна при Каладин, кацна на рамото му и прие женски очертания.

— Крои нещо — каза тя.

— Не се е намесил досега — отговори Каладин. — Дори не е опитал да ни попречи да си готвим нощем яхнията.

— Разговаряше с онзи светлоок.

— Ламарил ли?

Сил кимна.

— Ламарил му е началник — каза Каладин, докато влизаше в сянката на казармата на Мост Четири. Облегна се на стената и загледа хората си край бурето с водата. Те вече разговаряха помежду си. Шегуваха се. Смееха се. Вечер излизаха заедно да пият. Отче на Бурята, никога не му беше минавало през ума, че ще се радва , когато мъжете под негово командване излизаха да пият.

— Не ми харесаха лицата им — додаде Сил и седна на рамото на Каладин. — Мрачни. Като буреносни облаци. Не чух какво казват. Забелязах ги твърде късно. Но не ми харесват. Особено онзи Ламарил.

Каладин кимна бавно.

— И ти ли не му вярваш? — попита Сил.

— Той е светлоок. — Това беше достатъчно.

— Значи ние…

— Значи ние не правим нищо — довърши Каладин. — Не мога да отвърна, ако те не опитат нещо. А ако отдавам всичките си сили да се тревожа за неща, които те биха могли да направят, няма да смогна да се справя с проблемите, пред които сме изправени в момента.

Пропусна да добави какво всъщност го тревожи. Ако Газ или Ламарил решаха да предизвикат смъртта му, той можеше да направи съвсем малко, за да им попречи. Наистина рядко екзекутираха мостовите, освен за отказ да тичат с моста. Но дори и в „честна“ армия като онази на Амарам се носеха слухове за нагласени процеси и фалшиви доказателства. В недисциплинирания и почти нерегулиран лагер на Садеас нямаше и да мигнат, ако Каладин — един роб с клеймо шаш — бъде вързан в бурята с някакво мъгляво обвинение. Можеха да го оставят навън в бурята и щом умре, да си измият ръцете с твърдението, че Отецът на Бурята е решил съдбата му.

Каладин се изправи, изпъна се и тръгна към дърводелската част от двора. Занаятчиите и техните чираци се трудеха здраво, режеха дърво за дръжки на копия, мостове, стълбове или мебели.

Поздравиха Каладин. Вече го познаваха, свикнали бяха с причудливите му искания — например, летва, която да е достатъчно дълга, та да я носят четирима и да се упражняват да бягат съгласувано. Каладин откри един полузавършен мост. Той беше израснал от първата дъска, която Каладин беше взел за упражнение.

Коленичи и заразглежда дървото. Току до него, от дясната му страна, група мъже с грамаден трион режеха тънки кръгове от един дънер. Кръговете вероятно щяха да станат седалки на столове.

Прокара пръсти по гладката твърда дървесина. Всички подвижни мостове се правеха от така нареченото макамово дърво. То беше тъмнокафяво на цвят, структурата му почти не се забелязваше. Беше едновременно здраво и леко. Беше добре огладено от дърводелците, миришеше на стърготини и смола.

— Каладин? — обади се Сил, походи малко през въздуха и стъпи на дъската. — Изглеждаш, сякаш си някъде далеч.

— Каква ирония. Мостовете са толкова добре изработени — отговори той. — Дърводелците в тази армия са далеч по-големи професионалисти от войниците.

— Има смисъл в това. Дърводелците искат да направят трайни мостове. А войниците, които чувам, просто искат да се доберат до платото, да вземат скъпоценното ядро и да се махнат. За тях това е като игра.

— Проницателно. Все по-добре ни наблюдаваш.

Сил се свъси.

— Имам усещането, че по-скоро си припомням неща, които съм знаела преди.

— Не след дълго почти по нищо няма да приличаш на духче. Ще бъдеш малък прозрачен философ. Ще се наложи да те пратим в манастир, където да си прекарваш времето в дълбоки и важни мисли.

— Да, от рода на това как да накарам тамошните арденти по случайност да пийнат нещо, от което устите им да посинеят — усмихна се Сил пакостливо.

Каладин отговори на усмивката й, но продължи да прокарва пръст по дървото. Все още не разбираше защо не позволяват на мостовите да носят щитове. Никой не му отговори направо на този въпрос.

— Използват макамовото дърво, понеже то е яко, особено в сравнение с теглото си, и може да понесе преминаването на тежката конница. Би трябвало някак да се възползваме от това. Отказват ни щитове, обаче ние бездруго носим щит на раменете си.