Мишел Зинк - Огненият кръг

Не мога да погледна към Джеймс, но когато се обръщам към Димитри, виждам, че на лицето му е изписано объркване и той се взира ту в Джеймс, ту в мен; не издържам тази гледка. Спирам поглед върху Алис и се боря с неустоимия пристъп на смях, тъй неподходящ за случая. Щом предпочитам повече да гледам към сестра си, вместо към който и да е мъж, значи положението е наистина потресаващо.

— Това е Димитри. Димитри Марков. — Преглъщам срама си и продължавам; дължа им го — и на Димитри, и на Джеймс. — Да, това е моят любим.

Алис протяга ръка към Димитри.

— За мен е удоволствие да се запознаем, господин Марков. Аз съм Алис Милторп, сестрата на Лия.

Димитри изобщо не е учуден от думите й, защото кой друг би имал лице досущ като моето? Ала не поема подадената му ръка. Вместо това се навежда, така че близкостоящите до нас да не чуят какво казва:

— Не мога да разбера какво правите тук, госпожице Милторп, но ви предлагам да стоите далеч от Лия.

В гласа му прозвучава непривична за него рязкост.

— Хей, слушайте — намесва се Джеймс. — Няма нужда да се държите невъзпитано. Бих искал да си продължим по пътя — въпреки странността на положението, — ала не мога да отмина с пренебрежение факта, че обидихте годеницата ми.

Гласът му излиза на пресекулки, той е объркан. И в същия миг аз разбирам защо.

„Той не знае — казвам си. — Алис не му е казала нищо за нас. За пророчеството. Нито за онова, което стои помежду ни.“

Фактът, че Джеймс е сгоден за сестра ми, е достатъчно шокиращ, за да го приема на мига; но той е сгоден за сестра ми, без да знае за опасността, в която сам се е поставил, и това е невероятно.

Обръщам се към Алис, търся с поглед да открия на лицето й зла умисъл, която съм сигурна, че ще видя. Тя е съблазнила Джеймс, довела го е в Лондон и запокитва новината за техния годеж в лицето ми без каквото и да е предупреждение. Направила е всичко, това, за да ме ядоса. Единственият смисъл да се сгоди за човека, когото съм обичала, за когото щях да се омъжа, е да ми отнеме онова, което навремето дълбоко съм ценила. Сякаш вече не ми бе отнела достатъчно.

И все пак, когато тя вдига поглед към Джеймс, аз не виждам и следа от злост. В очите й има само нежност.

Но после си спомням за Хенри. Зървам кротката му усмивка, усещам момчешкия аромат, който излъчваше, и отново виждам онова, на което е способна Алис. Изправям се и хващам Димитри за ръката.

— Бих искала да си тръгнем, моля те.

Той кима и поставя длан върху моята.

Обръщаме се да си вървим и гласът на Джеймс прозвучава зад мен:

— Лия.

Поглеждам назад, за да го погледна в очите, и виждам, че в тях се отразява моето собствено безсилие.

— Радвам се, че си добре.

Единственото, което мога да сторя, е да кимна. После Димитри ме повлича към предната част на залата.

— Но каква работа има тя тук?

В каретата е тъмно по обратния път към Милторп Менър и Сониният глас се носи в мрачината към мен. Димитри предложи да ни придружи до къщи, но и бездруго ми е достатъчно трудно да посрещам въпросите на Соня и Луиса. Никак не ми се вярва, че ще имам смелост да реагирам и на тези в погледа на Димитри. Не и тази вечер. Благодарна съм на Луиса, когато тя се намесва, преди да съм готова с отговора си.

— Сигурна съм, че Лия няма никаква представа какво прави Алис тук. Как би могъл някой да знае какво е намислила Алис? Нима някога сме знаели?

— Мисля, че не — казва Соня.

— С всяка своя постъпка Алис преследва определена цел — обаждам се аз. — Просто още не знам каква е тя.

— Не мога да повярвам… — захваща Луиса, но рязко спира.

Поклащам глава в тъмнината, докато се взирам в опушените улици и безликите силуети, движещи се по тях.

— Нито пък аз.

— От Алис всичко може да се очаква, но… да се омъжи за Джеймс? — забелязва Луиса. — Как би могла! Как би могъл и той?

— Аз заминах.

Измърморих го под нос и се запитах дали изобщо искам Соня и Луиса да ме чуят. Дали имам желание някой да чуе истината за това, как напуснах Джеймс.

— Заминах, без да му кажа и дума. Дори не отговарях на писмата му. Той не ми дължи нищо.

— Може и така да е — отвръща Соня. — Но от всички момичета в Ню Йорк как е могъл да избере точно Алис?

Извръщам глава от прозореца. Зад стъклото има само мрак.

— Той не знае.

Тутакси усещам почудата на Луиса — още преди тя да заговори:

— Защо си толкова сигурна?

— Сигурна съм. Той няма представа какво е застанало помежду Алис и мен. Няма представа за живота, който ще трябва да води с Алис, ако тя не промени своя.