Майк Лосон - Вътрешният кръг

Първите кадри на записа показват президента, който се е насочил към хеликоптера.

На заден план се виждат пенливите води на Чатуга. Отсрещният бряг се издига стръмно нагоре и завършва с остра скала, надвесена над реката. Зад нея се простира гъста борова гора. Президентът е облечен със светлобежов панталон, синя тениска и туристически обувки. Върху тениската носи разкопчано рибарско яке с многобройни джобове за такъмите. Крачи бавно и изглежда спокоен. В един момент поглежда към камерата и се усмихва, после престава да й обръща внимание. Той току-що е започнал третата година от първия си мандат, очевидно се чувства добре в плаща на властта и не се смущава от постоянното присъствие на медиите.

Пред него крачат двама агенти на тайните служби, други двама пазят гърба му. И четиримата носят слънчеви очила и тъмносини непромокаеми якета. Лек порив на вятъра раздвижва предницата на едно от якетата и под него за миг проблясва дулото на автоматичен пистолет.

Вдясно от президента крачи писателят Филип Монтгомъри. Той също е облечен спортно, но в по-ярки цветове. Подхвърля нещо, после се обръща към камерата и разперва ръце, сякаш за да покаже големината на рибата, която възнамеряват да хванат. Президентът промърморва нещо и клати глава, устните му едва помръдват. Монтгомъри се разсмива.

Групата продължава да се приближава към хеликоптера и за миг потъва в сянката на отвесната скала отвъд реката. Единият от агентите на първата двойка — този вдясно, бавно сваля очилата си. Сгъва ги и посяга да ги пусне в предното джобче на якето си. Не улучва и очилата падат на земята. Човекът се навежда да ги вземе. В същия момент Монтгомъри подхвърля нещо и поглежда вляво вместо пред себе си. По тази причина се блъсва в наведения агент и той полита напред. Изгубил равновесие, Монтгомъри връхлита върху президента.

Цялата верижна реакция несъмнено би станала повод за шеги и закачки, особено от страна на водещите на вечерните новинарски емисии, ако не е една малка, но ужасяваща подробност — тилът на Филип Монтгомъри експлодира и мозъкът му се разлита на ситни кърваво сиви парченца. Дясното рамо на президента потъмнява от кръв.

Охраната реагира едновременно с втория изстрел. Единият от агентите блъсва президента на земята и го покрива с тялото си. Останалите трима светкавично ги заобикалят. Онзи, който е изпуснал очилата си, застава пред главата му, а между разкрачените му нозе за миг се мярва побелялото лице на държавния глава. Очите му са облещени от ужас и приличат на синьо-бели чинийки.

Картината се разлюлява: късче синьо небе, размазаното зелено петно на гората, въртящото се витло на хеликоптера. Когато камерата отново се фокусира, агентите са извадили пистолетите си и напрегнато се оглеждат, търсейки целта. Единият изведнъж посочва нагоре, към надвесената над реката канара, от дулото на пистолета му излетява огън. В същия миг убиецът стреля за трети път. Куршумът се забива в челото на агента, притиснал под себе си тялото на президента, на не повече от пет сантиметра от побелялото от ужас лице. Според показанията на охраната, дадени по-късно, този куршум е преминал между краката на човека пред него.

Последните кадри замръзват на екрана. На тях се вижда тялото на Монтгомъри с неестествено извити крайници и лицето на президента, върху което се стича кръвта на човека, пожертвал живота си, за да го защити.

Вашингтон, окръг Колумбия

Шарън Матисън

Уошингтън Поуст

Снощи полицията на Ландовър, Мериленд, откри трупа на човека, който най-вероятно е отговорен за покушението срещу президента, при което загинаха писателят Филип Монтгомъри и агентът от Сикрет Сървис Робърт Джеймс.

В 10:30 вечерта на 19 юли на телефон 911 се получава съобщение за единичен изстрел в дома на Харолд Марк Едуардс. Изпратеният на мястото полицейски патрул прониква в къщата и открива трупа на мистър Едуардс.

Според говорителката на ФБР Мерилин Питърс мистър Едуардс е починал вследствие на изстрел от автоматичен пистолет 45-и калибър, който по всяка вероятност е произвел сам. Мис Питърс добави, че е открито и предсмъртно писмо с почерка на жертвата. В него Едуардс признава, че на 17 юли е направил опит да убие президента, подчертавайки, че е действал сам.