Майк Лосон - Вътрешният кръг

Едуардс е механик, останал без работа преди шестнайсет месеца, когато заводът му е изнесен извън страната и започва да действа в Тайланд. Говорителката на ФБР добави, че Сикрет Сървис разполага с две писма, написани от Едуардс по-рано през годината. В тях той обвинява президента за изгубената си работа, а в едното отправя директни заплахи срещу живота му.

В дома на Едуардс са открити две пушки. Предварителните балистични експертизи на ФБР сочат, че едната от тях е била използвана при покушението.

Мистър Едуардс фигурира в списъците на армейския резерв, където го водят като изключително добър снайперист. Съседите му твърдят, че бил запален ловец и бил съкрушен, че не може да си намери работа.

Все още не е известно как Едуардс е успял да пробие президентската охрана сутринта на 17 юли, за да се стигне до инцидента на брега на река Чатуга, щата Джорджия. Помолен да коментира този факт, говорителят на Сикрет Сървис Кларк Брънсън заяви, че не може да коментира процедурите по охраната на държавния глава.

Секретарката — коренячка от Бостън на петдесет и няколко години — умна, съобразителна и твърда като неръждаема стомана, хвърли неодобрителен поглед към Демарко, който забързано влезе в приемната на Махоуни.

— Закъсняваш! — обяви тя. — А и днес е в страхотно настроение!

— След като закъснявам, значи мога да вляза направо — отвърна Демарко.

Тази жена беше омъжена за преуспяващ счетоводител — много приятен и възпитан твърде слабичък човек. При редките им сексуални контакти тя постоянно си фантазираше, че прави любов с някой як италиански бачкатор с рунтави гърди. Доскоро обект на тези фантазии бяха негри с рамене като гардероби и бръснати глави, но през последните няколко месеца мястото им бе заето от мъже с външния вид на Демарко: тъмнокоси, със сини очи и трапчинката на Джон Траволта на брадичката. Да не говорим за фигурата — широки рамене и гърди като на манекен за тениски. Но секретарката не търпеше закъсненията и немарливостта, дори когато ставаше въпрос за такъв мъж мечта.

— Няма да стане — отсече тя. — Седни ей там и почакай да си допия чая. Едва след това ще му съобщя за появата ти. А той ще те накара да чакаш още поне двайсет минути, докато привърши телефонните си разговори с наистина важни хора!

Демарко благоразумно замълча, седна зад ниската масичка и разтвори един брой на списание „Пийпъл“. Страшно си падаше по холивудските клюки, но не би признал това, дори да го подложеха на средновековни мъчения.

Трийсет минути по-късно бе въведен в кабинета на Махоуни, който тъкмо приключваше поредния си монологичен разговор.

— Не ме будалкай, момче — изръмжа в слушалката той. — Ако продължаваш да се опъваш, догодина по това време ще гледаш Капитолия само от прозореца на някой туристически автобус. Затова предлагам да гласуваш както ти казвам и да престанеш да ме засипваш с шибаните си обещания, които по принцип не би трябвало дори да споменаваш!

Махоуни тресна слушалката, промърмори едно „лайно“ и спря воднистите си очи върху Демарко.

— Видя ли се с Флатъри?

Демарко бръкна във вътрешния джоб на сакото си и му подаде един плик. Не знаеше какво има в него и държеше да го подчертае. Махоуни го разпечата и извади лист хартия, който приличаше на чек. Погледна го, изръмжа нещо, което би могло да означава както раздразнение, така и задоволство, след което го тикна в средното чекмедже на бюрото си.

— А оная трътка Уитакър? — вдигна очи той.

— Ще даде показания.

— Какво трябваше да й дадеш в замяна?

— Обещанието да не казвам на мъжа й с кого се чука.

— Само толкова?

— Подписа и предварително споразумение.

— Аха — кимна Махоуни, който никога не се учудваше от проявата на алчност, както впрочем и от всякакви други човешки пороци. — Значи онези мръсници от „Сток Опшънс Ар Ъс“ ще изкарат година и половина в някой затвор в стил „голф клуб“, хората с откраднатите пенсии ще ядат постни бъргъри до края на живота си, а тя — гадната кучка, ще се появи на корицата на „Тайм“ като „будната съвест“ на годината! Исусе!

Демарко само сви рамене, помълча малко и попита:

— Искате ли нещо друго от мен?

— Да, искам… — Махоуни млъкна, решил да даде предимство на пороците си. Запали угасналата си пура и се протегна към термоса върху шкафа до стената. Беше един доста очукан от употреба съд, покрит с рекламни лепенки на профсъюзите. Стаята се изпълни от аромата на силно кафе, смесено с отлежал бърбън.