Ришел Мийд - Тъгата на сукубата

— Хей, все пак заслужавам да бъда възнаграден с нещо! — възрази той. — Носна кърпичка? Целувка по бузата? Телефонния ти номер?

— Не.

— О, хайде, де! Не видя ли колко съм добър? Не се поколебах нито за миг, когато ми отправи онзи поглед „ела насам“.

Не можех да отрека това.

— Добре. Номерът ми е 555–1200.

— Това е телефонният номер на книжарницата.

— Как разбра?

Той посочи към табелата на „Емералд Сити“ зад мен. Тя съдържаше всички данни за връзка.

— Защото съм грамотен.

— О, страхотно. Това те издига с десет степени над повечето типове, които ми налитат.

Той изглеждаше обнадежден:

— Това означава ли, че някой път ще излезем заедно?

— Не. Оценявам помощта ти тази вечер, но няма да се срещам с теб.

— Тогава не мисли за това като за среща. Приеми го като… духовно опознаване.

Начинът, по който ме гледаше, ми подсказа, че иска да опознае нещо много повече от духа ми. Неволно потръпнах, макар че не ми беше студено. Всъщност започвах да се чувствам плашещо разгорещена.

Той разкопча палтото си.

— Ето. Замръзваш. Облечи го, докато те закарам. Колата ми е зад ъгъла.

— Живея съвсем наблизо.

Палтото беше запазило топлината на тялото му и миришеше на хубаво. Комбинация от „С.К.1“ 3 3 С.К. One — парфюм на Келвин Клайн. — Бел.прев. и миризма на мъж . М-м-мм.

— Тогава ми позволи да те изпратя до вкъщи.

Настойчивостта му беше очарователна, което бе и главната причина, поради която се налагаше да приключа нещата още сега. Този бе от свестните мъже, които трябваше да избягвам.

— Хайде! — примоли се Роман, когато не му отговорих. — Не искам чак толкова много. Не съм маниак или нещо подобно. Всичко, което искам, е да те изпратя до вкъщи. Повече няма да ме видиш.

— Виж, та ти току-що се запозна с мен… — спрях, премисляйки думите му. — Добре.

— Добре какво?

— Можеш да ме изпратиш до вкъщи.

— Наистина ли? — засия той.

— Аха.

Когато три минути по-късно стигнахме до моя жилищен блок, той обезсърчено разпери ръце:

— Не е честно. Та ти живееш буквално зад ъгъла.

— Всичко, което поиска, беше да ме изпратиш до вкъщи.

Роман поклати глава:

— Не е честно. Въобще не е честно. Обаче — той обнадеждено огледа сградата, — сега поне зная къде живееш.

— Ей, каза, че не си маниак.

Той се засмя. Страхотни бели зъби проблеснаха на фона на мургавата му кожа.

— Никога не е късно да стана.

Наведе се, целуна ми ръка и ми намигна:

— Пак ще се видим, Джорджина.

Той се обърна и потъна в мрака на „Куин Ан“. Докато гледах как върви, все още чувствах устните му върху кожата си. Какъв изненадващ и объркващ обрат на вечерта.

Когато го изгубих от поглед, се обърнах и влязох в сградата. Бях изкачила наполовина стълбите, когато забелязах, че все още съм с палтото му. Как щях да му го върна? Направил го е точно с тази цел , досетих се аз. Оставил ми го е. Внезапно осъзнах, че ми се иска да видя хитрия херцог Роман отново. За предпочитане по-скоро, отколкото по-късно. Подсмихвайки се, продължих към апартамента си, но след няколко крачки спрях.

— Пак ли! — промърморих раздразнено.

Познати усещания се долавяха иззад вратата на апартамента ми. Като светкавица по време на буря. Като жуженето на пчели във въздуха. В дома ми се подвизаваше група безсмъртни.

Какво ставаше, по дяволите? Навярно трябваше да наложа такса за достъп до апартамента си? Защо изведнъж всички решиха, че могат просто да влязат, когато мен ме няма? В следващият миг ми просветна, че по-рано не бях усетила присъствието на Картър и Джером. Бяха ме хванали напълно неподготвена. Това беше необичайно, но бях прекалено смаяна от новините, за да обърна внимание, на каквото и да е. По същия начин сегашният ми гняв не ми позволи да се отдам на размисли за тази странна, незначителна подробност. Бях прекалено ядосана. Прехвърлих през рамо дамската си чанта и нахълтах в дома си.

— За някой, който е организирал убийство, реагираш прекалено агресивно.

— Агресивно? През последните двадесет и четири часа ми се наложи да изтърпя девствения, страшен вампир, обвинение в убийство и унижение пред любимия ми писател.

Наистина не мислех, че искам чак толкова много — да се прибера в тихия си апартамент. Вместо това заварих трима натрапници. Фактът, че ми бяха приятели, съвсем не променяше същността на въпроса. Естествено, никой от тях не разбираше защо съм разстроена.

— Нарушавате личното ми пространство! И не съм убила никого! Защо всички продължавате да мислите, че съм?