Джос Стърлинг - Мисти

Алекс я остави да говори, нито й прощаваше, нито я съдеше.

— И така... аз взех идеята от историята за Мойсей, чиято кошница се оплела в тръстиката, и оставих другите да се грижат за теб, за да можеш да пораснеш и да бъдеш мъжът, който трябва да бъдеш. Правилно ли постъпих? — Поклати глава, ядосана на себе си. — Не, това е глупаво, нямаше правилен избор, а само два грешни... Прощаваш ли ми? — Тя протегна ръце в умолителен жест.

Алекс бе спокоен външно, но преживяваше емоционална буря. Обърна се към мен.

„Какво да кажа?“

„Онова, което е на сърцето ти.“

„Добре тогава.“

— Мисля, че разбирам, Мириам. Изборът е бил невъзможен. Не си си спестила болката, нали? Можела си да ме задържиш и да оставиш другите да страдат. Предполагам, че за това е била необходима смелост, така че, да, щом има значение за теб, прощавам ти. — Алекс погледна баща си, питайки се... надявайки се той да отправи подобна молба. Роджър извърна очи встрани. Усещах тъгата, която се събираше в Алекс.

„Имаш мен и Джейсън, а сега и майка си — казах му. — Опитай се това да бъде достатъчно.“

Мириам забеляза сковаността на съпруга си и лицето й изрази разочарованието й.

— Не те моля да мислиш за мен като за твоя майка, но бих искала да изградим нещо между нас.

Усещах в Алекс истина, която той не можеше да изрази, беше заровена прекалено дълбоко.

— Но, мисис Дю Плеси, Алекс има нужда да му бъдете майка толкова, колкото вие имате нужда той да ви бъде син.

— Мисти... — Алекс понечи да възрази.

— Не, тя е там, вътре в теб е истината.

Той затвори уста. Вероятно за първи път му се случваше да остане без думи.

— В такъв случай ще се радвам — Мириам подсмръкна — да започнем отначало.

— Добре. — Лицето на Алекс се озари от една от великолепните му усмивки. — Мамо.

Коледата в нашата къща винаги е била фантастична смесица от семейство, подаръци и храна. Бях предупредила Алекс да бъде готов за атака над сетивата му: удивителни украшения, направени от Хейзъл и Уилоу, подпомогнати от сестрите ми Гейл, Фелисити и Пийс; писъците на Бранд, Темпест и Съни в спалнята на малките момченца, чийто под бе покрит с „Лего“ и играчки във формата на животни; великолепните гозби и вкусните кравайчета на татко; мирисът на елхата в дневната и печената гъска в кухнята. Двамата с Алекс бяхме забранили пуйката след Деня на благодарността.

— Забрави усещането от докосването — каза ми Алекс и лека одобрителна усмивка повдигна ъгълчетата на устните му. Той прокара пръсти надолу по врата ми и се заигра с огърлицата, която ми бе подарил за навършването на първия месец от връзката ни — две съединени сърца. Все още не бях отворила подаръка си за Коледа, но той бе малък и кутийката имаше формата на пръстен. Предполагах, че ще се комбинира с огърлицата.

Потреперих и усетих ласката му чак до пръстите на краката си.

— Мисля, че възстановихме спомена за него.

— Със сигурност.

Целувката ни в оранжерията бе прекъсната от прокашлянето на Скай и смеха на Зед.

— Хей, Мисти, искаш ли да си вървим? — попита тя, а очите й блестяха дяволито. Зед и Скай щяха да прекарат Коледата с нейните родители в Ричмънд, затова всички щяхме да обядваме заедно.

Уриел и Тарин се появиха зад тях с огромен куп подаръци в ръце.

— Тя не може да ти отговори — каза Тарин, — защото истината ще бъде груба.

Алекс притисна главата ми към гърдите си и така скри избилата по бузите ми руменина.

— Напомни ми защо исках голямо семейство?

— Защото ни обичаш — отговори Кристал, която излезе от кухнята с табла с пайове с кайма.

Ксав я последва с поднос с димящ подправен ябълков сок.

— Когато не ти се иска да ни удушиш — довърши той. — Мисти, пийни си, така ще можеш да обвиниш плодовия пунш за руменината по бузите си.

Отпихме от чашите, които бяха поставени във филигранни метални стойки, подарък от семейството на Алекс, от Орегон. Нямаше достатъчно столове за всички ни в оранжерията, затова трябваше момичетата да седнат в скута на момчетата, макар Кристал да се опита да убеди Ксав, че той трябва да седне в нея. Той спечели. Дневната бе отстъпена на децата, които разопаковаха подаръците си. С крайчеца на окото си виждах Пест да налага Бранд по главата с надуваем Рудолф, а Бранд да му отговаря с лъвски рев, но тъй като това очевидно не вредеше на нито един от двамата, реших да не се намесвам. Косата на Съни изглеждаше подозрително къса отстрани. Малките момиченца бяха доближили глави и замисляха нещо, но не бях сигурна какво. Тъй като Фелисити и Пийс бяха демонстрирали дарба да се замесват в дяволии (все пак — бях им дала добър пример в това отношение), очаквах следобедът да стане интересен около пет часа, когато плановете им щяха да са узрели. На лицето на Гейл грееше усмивка на предчувствие, когато се облегна назад и ги остави да кроят плановете си. Мама, татко, леля Опал и чичо Мило нямаха и представа за предстоящите проблеми и пееха коледни песни в кухнята, докато приготвяха угощението.