Джос Стърлинг: Мисти

— Той няма да я нарани, нали? — Алекс се обърна към Виктор с накъсан глас.

— Не, не вярвам. Ти и майка ти сте единствените, които никога не е мислил да нарани. В известен смисъл, заедно с Роджър, вие тримата сте единствените реални хора в света на Йохан. Умът му е пълна бъркотия, огромни празни петна, в които отказва да погледне, чувствата му са изкривени. — Виктор въздъхна. — Родителите му много са му навредили, това е сигурно. Знаете ли, обикновено изпитвам задоволство да вкарам лошия зад решетките, но в случая с него се чувствам депресиран. Няма справедливост за жертвите, но няма връщане и за него.

Джейсън и Роджър чакаха на паркинга. Мислех, че Роджър няма представа какво прави съпругата му, в противен случай нямаше да седи там мирно и тихо. Видя ни, но отмести поглед. Джейсън обаче излетя от колата, преди баща му да е успял да го спре.

— Алекс, Мисти! Не очаквах да ви видя тук! — спусна се към нас с ентусиазма на малко пале. — Добре ли се чувстваш, Мисти? Защото не изглеждаше добре последния път, когато те видях.

Прегърнах го.

— Не изглеждах добре, защото бях мъртва. — Алекс трепна, не обичаше да му напомням, дори когато се шегувах. — Но сега съм добре, Джейсън. Ти как си?

— О, нали знаеш. — Сви рамене. — Последните два дни не бяха особено добри.

Виктор ме потупа по рамото.

— Ще отида да поговоря с лекаря, докато вие тук си размените новините. — Изгледа ни с един от онези погледи, които казваха „не правете нищо глупаво“, и се отдалечи.

Джейсън потрепери престорено.

— Видях това, Дю Плеси! — извика Виктор.

— Има очи и на тила си — обясни Алекс.

— Той е човек с дарба, който наистина вдъхва страх, не е като вас. — Джейсън се усмихна на брат си. — Питах се, Алекс, дали бихме могли, нали знаеш, да поддържаме връзка или нещо подобно?

Алекс го удари леко по рамото. Виждах, че е доволен.

— Да, разбира се. Баща ти ще има ли нещо против?

— Баща ни — поправи го Джейсън. Стрелна с поглед Роджър, който продължаваше упорито да гледа встрани. — Мисля, че не е особено вдъхновен от идеята, но мама казва, че от сега нататък ще бъде различно. Вече не трябва да се крием. Според нея татко ще трябва да се нагоди.

Нещата изглеждаха както при баща ми, но доста по-зле. Трябваше да се погрижим те двамата да не се срещат дълго, дълго време, тъй като всеки от тях само щеше да засили предразсъдъците на другия.

„Странно, че това е нещо общо и за двама ни”, казах на Алекс и му показах сравнението, което правех.

„Права си, но в сравнение с Роджър баща ти е кротък. Джейсън е страхотен, нали?“

„Да, страхотен е.“

— И така, Джейсън, ще ни гостуваш ли в такъв случай?

— Заедно ли живеете? — Джейсън уцели точно слабото ни място.

— Хм...

— Да, ще живеем заедно — каза Алекс твърдо. — Ако не успея да вляза в Кеймбридж, ще ги убедя да ме вземат. Няма да рискувам тя отново да се отдалечи много от мен; не се справям добре без нея.

Подръпнах го за ръкава.

— Но, Алекс, това е измама, а аз ще те накарам да си признаеш.

Той се усмихна и разроши косата ми.

— Вярно е, ти ще ме държиш в правия път, и то изкъсо.

— Както и да е, няма да има нужда от подмолни тактики. Те ще те харесат. Ти си шампион по дебати, създаден си от материала на лидерите, нали знаеш?

Мириам излезе от болницата, изглеждаше силно разтърсена. Роджър изскочи от колата и забърза към нея, взе я в прегръдките си и й заговори тихо. Облекчението му да я види бе очевидно за всички.

Джейсън се усмихна, доволен да установи, че родителите му са доста по-спокойни отпреди.

— Съжалявам, че не си ги познавал в досегашния си живот, Алекс. Татко може да бъде луд, когато става дума за хора с дарби, но е добър, когато става въпрос за всичко останало.

Според мен недостатъкът му бе огромен, но си държах езика зад зъбите, тъй като Мириам буташе Роджър към нас. Понечих да си тръгна.

„Остани”, настоя Алекс.

„Роджър не би искал да съм наоколо.“

„Искам те до себе си.“

Мириам спря на известно разстояние от Алекс.

— Аз... — Прочисти гърлото си. — О, Алекс, има толкова много неща, които да бъдат казани, обяснени. Знам, че вероятно ме мразиш, но аз искрено вярвах, че правя единственото възможно за безопасността на всички ни. — Избърса очите си с опакото на ръката си. — Аз съм майка, достойна за съжаление, не можах да упражня дарбата си докрай. Може би трябваше да остана с теб, но тогава той щеше да стигне до Роджър и Джейсън. А ако те бях взела с нас, Роджър никога не би ме разбрал. Не исках Роджър да направи същите грешки, да се превърне в жесток човек, какъвто бе баща му. А какво щеше да ти причини това?