Крис Бънч - Кралят-воин

— А Майсир? — попитах. — Байран едва ли ще позволи на вас… на Нуманция… да върне предишния си блясък.

— Няма да има избор — каза Тенедос. — Разбира се, той ще мобилизира армиите си, щом чуе за моите успехи, и ще ги поведе на север.

— Обаче докато прехвърлят границата, докато преминат прохода Сулем или другия маршрут през Думят, ще е твърде късно. Влязат ли в Нуманция, той ще се окаже в същото положение като нас в Майсир: ще води кампания в чужда земя и всички ще вдигнат ръка срещу него. Ще го срещна на бойното поле където аз избера и тогава, когато най-малко го очаква. И тогава майсирците… и техният омразен крал, кучият син, който те омагьоса и те принуди да станеш убиец и за малко кралеубиец… ще бъдат напълно унищожени — Тенедос ме изгледа строго. — Не забравяй, ние разполагаме с огромно предимство. При Камбиасо ти уби най-великия му маг, азаза. Тогава аз бях по-могъщ от него, а сега съм дваж по-могъщ… Тъй че нека Байран да тръгне на север със своите Бойни магове. Този път зная какво стои срещу мен и вече започнах да събирам отново Братството на тружениците и да подготвям магическия си корпус. Преди да е стигнал до границите, ще помета всичките му заклинатели и ще го оголя за моите… нашите … съкрушителни удари, материални и духовни!

— А щом унищожим армията му — възкликна той, — няма да допусна отново грешката да нахлувам в Майсир. Не, ще ги оставя да потънат в хаос едно поколение, може би две, и да хвърлят завистливи погледи на север към нашия мир, нашето спокойствие и благоденствие. Тогава сами ще се помолят да ги допусна под своята хегемония.

В паметта ми отново просветна споменът как Тенедос ми беше казал, че не бива никога да се допуска мирът да властва в Нуманция, защото нация, която не воюва за своя живот, за своя дух, пропада в развала и рухва. Думите му обаче предизвикаха един много по-важен въпрос.

— Ваше величество… — признавам, че все пак го изрекох без усилие. — Вие току-що казахте нещо странно, нещо, което не разбирам. Казахте, че трябва да минат едно-две поколения, преди майсирците да поискат да служат на вас.

— Умът ти е пъргав, както винаги — отвърна Тенедос. — Това е поредната тайна, която съм на път да разкрия — как да удължа живота ни двойно, четворно над обичайното, а може би и повече. Нали разбираш, аз съм най-великият слуга на Сайонджи и тя навярно ще ми позволи в награда да остана по-дълго свободен от Колелото — аз и онези, които реша, че са достойни за тази върховна привилегия.

Вгледах се съсредоточено в тези опасно блеснали очи, задържали погледа ми в момента и властвали над мен през по-голямата част от живота ми. Не можех да реша дали говори истината, дали бълнува, или се опитва да ме изкуси, сякаш обещанието за повече години в този едва ли особено приятен живот може да е изкушение.

— Зная, че не си забравил клетвата, която положи пред мен, въпреки че някои биха казали, че я наруши, когато ме удари.

Много часове съм се чудил колко скръб трябва да е донесъл на не едно поколение от моето семейство арогантният ни девиз, „Държим на верността“.

— Мисля, че трябва да решим един проблем, сър. Отказвам да приема, че съм нарушил клетвата си, когато ви попречих да хвърлите Нуманция в хаос. Нима офицерът не е длъжен да не допуска неговият старши да нарушава своята клетва? А вие се заклехте пред своя народ, пред мен и великите богове Умар, Айрису и Сайонджи никога да не се отнасяте към своите поданици с жестокост и презрение. Нали?

Лицето на императора почервеня и юмрукът му се стегна около чашата. Очаквах да се строши, но той се овладя с усилие, на устните му се появи усмивка, после се засмя — рязко и неискрено.

— Предполагам, че точно затова приятелите са толкова ужасно неприятни. Непрекъснато ти напомнят неща, които е… трудно да приемеш. Е, добре, Дамастес, мой… мой приятелю. Да кажем, че въпросът с клетвите и нарушенията им е приключил наравно. Сега ще те попитам отново. Готов ли си да се върнеш към клетвата си, към достойнството си, към достойнството на Нуманция, готов ли си да ми служиш отново? Готов ли си да помогнеш да си върнем подобаващото ни се място пред боговете, като най-добрата, най-облагодетелстваната нация на този свят? Да помогнеш да направим Нуманция още по-велика, така че другите страни и светове да гледат на нас с безпомощна завист? Да ми помогнеш да унищожа враговете на Нуманция… преди те да са ни унищожили безвъзвратно!

Думите му ме разтърсиха, разтърсиха целия ми свят и едва се сдържах да не падна на колене.