Крис Бънч - Кралят-воин

— Зная, че не е особено възпитано да отговарям на въпрос с друг въпрос и няма да го направя — отвърнах. — Но ми е нужна повече информация. Една армия… както и да я наречете… не се ръководи само от един генерал или трибун, или каквото там майсирско звание предпочитате. На кого още може да се разчита?

— Свръзката между Гвардията и нас е Тимгад — каза Скопас.

Помнех го смътно — подлизуркото, назначен от Властта на Десетимата, след като започнаха товиетските бунтове, лакей на Барту. Той… и постът му… бяха без значение, защото ако приемех предложението им, щях да слушам Съвета не повече, отколкото Ерни.

— Лорд Дръмсеат, макар и да му липсва военен опит, притежава много плам и ентусиазъм — продължи Скопас. — Смятаме да го назначим за раст.

Лорд Дръмсеат беше реакционният селяшки барон, продължил с патрулите на смъртта, създадени от моя бивш шурей, след като го убиха товиетите. Веднъж го бях изгонил от къщата си.

— Човек с богат опит, генерал, а сега раст, е Индори — вметна Барту.

Опит… в това да се съобразява с капризите на властниците. Властта на Десетимата се беше опитала да го насади за върховен главнокомандващ и Тенедос го бе отхвърлил. Едва ли щеше да е в плюс.

— Друг подходящ е раст Тайту.

Свестен човек, свален от длъжност от Тенедос затова, че отказа да удари в Дабормида. Определено в плюс.

— Друг без опит, но с плам, също като Дръмсеат, е барон Лейни — продължи Барту.

Беше бившият началник на градската стража в Никиас, който ме замести начело на временното правителство в Кальо, след като изпаднах в немилост пред императора. Безспорно си беше свършил чудесно работата. Плюс.

— Може би най-добрият ни офицер е адютантът на командващия Гвардията на мира Ерни — каза Скопас. — Наистина пламенен мъж, казва се Трерис. По време на войната не е служил в армията, но е организирал продоволствени кервани за границите. Гордее се с това, че не е изгубил нито един човек и нито един чувал с продоволствие от разбойниците или от нещо друго. Съвсем уместно, беше възнаграден. Предполагам, че мирният живот му се е сторил скучен, защото се включи в Гвардията и бързо се издигна в кариерата. Ерни го използва в провинциите, където е изключително ефективен в потушаването на вълнения. Смятат го за напълно безскрупулен в изпълнението на заповеди и до голяма степен върши това, което вие правехте за императора. Допускам, че сте имали същата репутация.

Не, „безскрупулен“ не беше определението, което съм чувал някога да се свързва с името ми, и се надявах никога да не се свърже. Предположих, че Трерис е компетентен военен, след като Ерни не го допускаше близо до Никиас и властта.

— Има и други, разбира се — продължи Скопас. — Офицери от средния ранг от войната, издигнали се междувременно. Напълно уверени сме във възможностите си.

Едва се сдържах да не се изсмея. Ако бяха толкова уверени, защо трябваше да ме измъкват от затвора? Можех да им дам отговора си веднага, но все още ми харесваше обстоятелството, че вратът ми си е цял-целеничък.

— Разбирам. Естествено бих искал да ми се дадат един-два дни, за да го обмисля.

Барту не изглеждаше доволен, но Скопас кимна припряно.

— О, да, разбира се. Колкото време ви е нужно. Ще ни извините, че не бързаме да възвестим засега връщането ви и все още не позволяваме да се включите в обществото.

— Не се безпокойте — отвърнах. — Не бих искал да притеснявам никого — тръгнах към вратата. — Така че ако позволите да се върна в… уединената си квартира…

Скопас ми махна учтиво и си тръгнах, заобиколен от охраната си. Хвърлих поглед през рамо и видях, че Скопас гледа умислено. Барту пристъпи до него и му каза нещо. Скопас само поклати глава.

Допусках, че мислите ми не бяха останали толкова непроницаеми, колкото се надявах, но не бях чак толкова разочарован. Скопас имаше зад себе си дълги години в отгатване на чуждите намерения от едно трепване или поглед.

Вече бях решил, че при никакви обстоятелства няма да стана „страж на мира“. Не само че беше морално отблъскващо, но и с тези смешници за офицери шансовете ми да съкруша един гениален чародей и понякога проницателен пълководец като Тенедос бяха повече от нищожни.

Въпросът беше как да отхвърля предложението им и да остана жив?

И вторият въпрос: ако успеех да преживея тази криза, какво следваше?

Нямах отговори и на двата въпроса.

Стреснах се и се събудих. Император Лайш Тенедос стоеше насред стаята ми, скръстил ръце. Мангалите от двете му страни бълваха многоцветен ароматен дим.