Крис Бънч - Кралят-воин

Императорът се усмихна и разбрах, че изобщо не сънувам.

Станах от леглото и понечих да се поклоня, както си бях гол, но спрях смутено.

Тенедос се изсмя.

— Въпреки клетвата не си длъжен да ми се кланяш. Още не съм си върнал трона — усмивката му изчезна. — Още не, но скоро.

— Как го… направихте това?

— И мен малко ме озадачава — отвърна той, пресегна се в невидимото и придърпа един походен стол. Отново се пресегна, измъкна кристална гарафа и чаша и си наля бренди. Върна гарафата неизвестно къде и отпи.

— Изобретих го това заклинание. Започна със Зрящата купа, дето я използвахме с теб, докато беше в Кальо. С него изпращах… послания… до някои хора, които ми служеха в миналото и чиято служба ми е необходима сега. Няколкото пъти, когато успявах да се свържа с тях, всичко беше много мъгливо, неясно, не като сега.

— Може би е заради голямата магия, която творих в кулата, където си сега. В смисъл да е останала… мисля, че „утайка“ е думата — продължи той. — А може би е защото с теб бях по-близък, отколкото с който и да било друг военен или политик… Виждаш ли, Дамастес? Върнах се и нито съм легенда, нито съм двойник, и мощта ми е по-голяма от всякога.

Едва успях да прикрия трепета си. Голямата тайна на краля-ясновидец бе в това, че той извличаше магьосническата си сила от кръв, от смърт, и точно затова почиташе богинята на смъртта Сайонджи, след като почти всички нуманцийци тръпнеха от името й. Тази тайна бях разбрал едва малко преди края, преди Камбиасо. Беше нещо, което трябваше да съм осъзнал много по-рано.

Значи силите му се бяха върнали, и с още по-голяма мощ? Не знаех дали това означава, че е научил по-велики заклинания, или, още по-плашещото, дали не е сключил нова сделка с друг демон, с обещанието за кръв срещу могъщество.

И ме споходи още по-ужасна мисъл: дали Тенедос не беше наистина умрял, а не само фалшифицирал смъртта си? Дали не беше сключил сделка със самата Сайонджи и дали не беше успял да се върне на този свят в същия облик, вместо да бъде хвърлен на Колелото, за да се прероди в друго тяло, в някоя далечна земя и може би в животно, вместо в човек?

Тенедос ме изгледа съсредоточено и попита насмешливо:

— Мога ли да попитам за какво мислиш?

Поклатих глава.

— Не съм съвсем буден, тъй че не си струва да повтарям мислите си.

Тенедос се изсмя отново.

— Дамастес, приятелю, винаги си бил пълен бездарник като лъжец. Но все едно. За миналото ли си мислеше? За онова, което направи при Камбиасо?

Не отговорих.

— Не е нужно да се притесняваш за това. То е минало. А сега дойде моментът да те призова да се върнеш на службата си като Първи трибун, командир на армиите ми, и да ми помогнеш да си върна законния трон, да си върна законната власт над Нуманция.

— Въпреки онова, което се случи?

— Не мога да твърдя, че те обичам заради това, което направи. Бях заслепен в гнева си, че съм предаден от Скопас, Барту и страхливите въшки, населяващи Никиас, и се канех да ги накажа жестоко — отпи глътка бренди. — В този момент умът ми се беше замъглил, защото изобщо не биваше допускам да мисля за тях, преди да унищожа майсирците.

— Ти трябваше да ме спреш, но не по начина, по който го направи — добави Тенедос. — Заради Нуманция, както и заради мен… а и заради себе си, предвид сегашното ти положение.

Помислих за миг да го попитам как точно се спира магьосник, побеснял от гняв, магьосник, който може да призове демони, способни да унищожат крепости и армии.

— Но както казах — продължи Тенедос, — това е минало. По време на изгнанието си имах възможност да обмисля стореното от мен, и доброто, и лошото, и как бих променил нещата, ако ми се открие шанс.

— Получих този шанс, или по-точно — улучих момента. Сега съм тръгнал към възстановяването. Към завръщането си. Събрал съм голяма воинска сила, близо сто хиляди мъже. Но ми липсват офицери, които да ги водят в боя, хора с опит, въпреки че разполагам с мнозина, които горят от желание и кръвта им кипва от грохота на барабаните. Крал Байран изби твърде много от най-добрите ни. Но съм убеден, че аз… ние… можем да победим, и когато казвам „ние“, имам предвид теб, Дамастес а̀ Симабю, моя най-храбър воин.

Опитах се да спечеля време.

— Какъв е планът ви? Как ще се променят нещата?

— Първо трябва да си върна трона и да обединя Нуманция зад себе си. Скопас, Барту, техният режим и особено продажната Гвардия на мира и омразният Ерни трябва да бъдат унищожени. Милост няма да има, капитулация няма да се приема. Веднъж сгреших, като проявих милост и допуснах раздори. Няма да повторя тази грешка.