Крис Бънч - Кралят-воин

Тенедос, обясни ми стражът, тръгнал на юг по западното крайбрежие на Нуманция и трупал сила по пътя си. Самият аз се колебаех в чувствата си в този свят на лоши избори и не знаех дали да се гордея, или да се срамувам от това, че родната ми провинция Симабю бе останала вярна на марионетната власт, както и крайбрежната й съседка Даркот. Но Бала Хисар, Кох и Гианце бяха минали на страната на Тенедос, както и Бонвалет и Варан на източните ни граници.

Властта продължаваше да държи в ръцете си центъра на Нуманция, както и жизненоважната река Латейн, основния навигационен път на север и юг. Само Исфахан, право на юг от главната провинция Дара, се колебаеше и набързо бе усмирен от Гвардията на мира. Кальо, другата голяма провинция, вдигнала се първа срещу Властта на Десетимата, след което бе продължила да се бунтува срещу императора, естествено стоеше твърдо срещу него, както и Ърей, опустошен най-напред от нашата армия при оттеглянето й от Майсир, а след това още по-жестоко от настъпващите майсирци. На ърейците до гуша им беше дошло от война, от чиято и да е страна и под каквато и да е форма.

Градът на светлините винаги бил първият, който реагирал крайно срещу всякаква крайност, продължи стражът, и се канели да вдигнат барикади и да отблъснат императора. Освен това се безпокоели, че крал Байран отново ще нахлуе и този път ще унищожи Нуманция, както беше заплашил. А и демоните, разбира се, щели да бъдат хвърлени от архичародея Тенедос, за да превърнат Никиас в пустош.

Последното не звучеше невероятно. Тенедос се канеше да направи точно това, докато не го повалих и не спрях заклинанието, което правеше, преди да поведа последните останки от армейската кавалерия в безумна атака срещу армията на Байран, като земна проява на самата Сайонджи.

Но засега поне, каза ми Дубац, все още нищо особено не се било случило — всичко било само слухове.

Попитах го за товиетите, култа, който двамата с Тенедос преди време бяхме съкрушили, само за да се надигне отново под друга форма и да изчезне заедно с нашето унищожение. Нищо не беше чул за удушвачи с жълто копринено въже. Това беше една от малкото добри новини.

След като научих всичко, което можеше да се научи, не ми оставаше нищо друго, освен да чакам… и да прекарвам час след час в изопващи мускулите упражнения. Каквото и да предстоеше, трябваше да съм готов.

И още нещо ангажираше времето ми. Когато бях открил тази кула, се бях погрижил да е напълно недостъпна за товиетите. Сега я прецених от друга перспектива — как да се измъкна. Опасявам се, че вече нямам високо мнение за предишните си способности, защото открих три възможни пътя за бягство, два от които можеше да се използват и за достъп в сградата. Бях придобил новия си талант в майсирски и нуманцийски затвори. Помогна ми също така обстоятелството, че командирът на гвардейците се оказа подреден, държащ на строгия график човек, така че стражите се хранеха, маршируваха, тренираха се и ги проверяваха с точността на метроном.

Но кроежите ми бяха само колкото умът ми да е зает, защото къде можех да отида, след като се измъкна от стените на кулата и пазачите си? Никой нямаше да ме подслони и смятах, че повечето щяха само да видят за жалост твърде известното ми лице и да писнат за стражите… или да ми налетят с каквото оръжие им падне подръка. Ако трябваше да умра, по-добре беше да умра под чистото острие на брадвата или на клупа, отколкото да ме разкъса тълпата.

Една сутрин пазачите дойдоха, отново влязох в една от черните коли и ме откараха до Големия палат, някогашно седалище на Властта на Десетимата, сега, след грандиозно преустройство, превърнат в луксозен имперски дворец.

Впрягът изтрополи по каменния мост над рова, влезе в централния двор, продължи до един от задните входове и ме вкараха в малко помещение, където зачаках отново под нервните погледи на четиримата си пазачи.

След малко вратата се отвори и половин дузина други стражи нахълтаха, за да се уверят, че не съм избил охраната си. След тях влезе Скопас, още по-затлъстял от последния път, когато го бях виждал, а това бе… доста трябваше да си помисля… преди повече от десет години. Скопас беше един от първите членове на Властта на Десетимата, подкрепил Тенедос, и го смятаха за най-умния от всички онези некадърници. След коронацията на императора се беше опитал да се домогне до благоволението му с лукавството на невестулка, но без успех.

По-късно, докато воювахме в Майсир, беше повел въстание, което се провали, но успя да се измъкне и да се скрие, преди да оглави втори, този път успешен бунт точно преди поражението при Камбиасо.