Крис Бънч - Кралят-воин

Зад него влезе Барту, някогашен Говорител на Властта. Въпреки високото си положение нямаше репутация на особено прозорлив.

Поклоних се изискано. Скопас ми отвърна със същото, а Барту остана неподвижен, разколебан в избора си на подходящия отговор.

— Дамастес а̀ Симабю — заговори Скопас. — Доведохме ви тук, за да ви предложим живот и възможност да се върнете като благородник в средите на нуманцийското общество, с имения, които ще ви дадем, за да живеете достойно.

— От вас се иска само да изпълните една задача — намеси се Барту и се зачудих дали не са репетирали подаването и поемането на репликите си.

— Бих искал да мога да заявя, че съм на вашите услуги — отвърнах. — Формално, понеже съм ваш затворник, е така. Какво желаете да направя?

— Първо, имам един въпрос към вас — каза Скопас. — Търсил ли ви е до този момент предателят Тенедос?

— Как би могъл? — попитах с насмешка. — Та вие ме държахте затворен, напълно изолиран от света.

— Магьосниците могат да правят неща, за каквито простосмъртните не биха могли и да си помислят — отвърна Барту и се заозърта, сякаш очакваше нечии уши магически да се покажат от стените.

— Ще отговоря на въпроса ви с очевидното. Никой не ме е търсил, нито е искал от мен да направя каквото и да било.

— Давам си сметка, че сте се заклели пред оногова, който се титулуваше император — каза Скопас. — И също така съм наясно, че семейният ви девиз гласи: „Държим на верността.“

Чак се впечатлих — не бях си и помислял, че дебелакът е наясно с това. Кимнах мълчаливо.

— Смятате ли, че клетвата ви все още е в сила предвид това, че Тенедос все още е жив?

Помислих за разни възможни увъртания и реших, че няма да се справя. Отвърнах искрено:

— Не знам. Аз бях този, който повали Тенедос в безсъзнание при Камбиасо, и може би с това позволих победата на Майсир. Дали това не обезсмисля напълно продължаването на клетвата ми?

Барту и Скопас реагираха с известно удивление. На този свят имаше само двама простосмъртни, които знаеха какво стана в шатрата на императора преди Камбиасо. От срам го бях премълчал, а Тенедос явно, беше направил същото.

— Може и да е така — рече Барту. — Въпросът ни обаче си стои: все още ли държите да служите на императора?

Поклатих глава.

— Вече на никого не служа. Като затворник — дори и на себе си.

— Бихте ли искали това да се промени? — попита Скопас.

— Трябва да спрем натрапника Тенедос — намеси се Барту. — И то колкото се може по-скоро. Иначе ще се случи най-лошото.

— Кое е най-лошото? — попитах. — Това, че Тенедос може да вземе трона отново… или че крал Байран ще се върне с армията си, което допускам, че ще стане, ако императорът се върне?

— Отговорихте на собствения си въпрос — рече Скопас. — Колкото до начина, по който искаме да ни служите, ще бъда точен. Търсим позволението на крал Байран да увеличим числеността на Гвардията на мира. Да изградим достатъчно мощна сила, която да се противопостави на Тенедос.

— Какво му е лошото на изменника Ерни, който ги командва сега? Разбирам, че всички го обичат заради политическия му реализъм — подхвърлих рязко.

Двамата Велики съветници посърнаха.

— Командирът на Гвардията на мира Ерни не е точно водачът, към когото населението изпитва топли чувства — отвърна Скопас. — Трябва ни някой по-известен, с по-добра репутация. Както за да привлече повече постъпления, от които отчаяно се нуждаем, така и да служи като маяк в боя.

Това ме стъписа. Мислех си, че народът на Нуманция гледа на мен като на големия злодей, довел до унищожаването на страната. Но ако допуснех, че тези двамата знаят за какво говорят — доста смело допускане, ако се съдеше по миналото им — работата можеше да се окаже по-друга.

— Виждате ме в ролята на фигурант. А Ерни ще си остане командващият?

— Разбира се — отвърна Барту. — Как иначе?

— След като Ерни не е нищо повече от въплъщение на груба амбиция и е напълно некадърен да бъде главнокомандващ армиите… дори на такава пиклива сган като Гвардията на мира… би трябвало да съм повече от глупак, за да служа под негово командване. Особено ако неговите грешки ще се вменяват на мен, за което намекнахте.

Барту понечи да ми отвърне язвително, но Скопас вдигна ръка.

— Ще опитам друг подход, след като не отхвърлихте напълно предложението ни. Бихте ли се съгласили да поемете командването на армията… имам предвид Гвардията на мира? В случай, че Ерни бъде отстранен, на нещо като почетен пост, но извън реалното командване? Невъзможно е да се надявате на титлата трибун, разбира се — има политически съображения, които не допускат възстановяването на тази титла. Навярно бихме могли да използваме званието „върховен джедаз“, което би облекчило проблемите на крал Байран около връщането ви в армията.