Крис Бънч - Кралят-воин

И двамата бяха въоръжени с мечове и ками и носеха червено-сивата униформа на Гвардията, извезана тук-там със златен филигран, както се полага на господа, за които постът означава всичко, а честта — нищо. Ерни носеше някакъв пакет. Сложи го масата и каза хладно:

— Моят човек Каталка ме уведоми, че са те докарали в Никиас. Великите ни съветници са глупаци, ако си мислят, че могат да използват гвардейците ми, без да го разбера.

— Представа нямах, че не си уведомен за решението им.

— Не си мисли, че съм глупак. Знаех, че вече обсъждат да те върнат и да заповядат на домашния любимец да подгони бившия си господар.

— Този, който е налапал кура на един чужд крал, едва ли има правото да нарича другиго „домашен любимец“ — сопнах се аз.

Салоп изръмжа и пристъпи към мен, но Ерни вдигна ръка.

— Не. Това не е нашият начин.

Салоп изсумтя, отдръпна се и ме изгледа с яд.

— Да — продължи Ерни, — не само те връщат, но позволяват да ми отнемеш славата, да ми вземеш Гвардията. Нагли говна!

— Сигурно са разбрали, че не можеш и един кон да изведеш от запалена конюшня — пет пари не давах какво си мисли Ерни, за първи път от толкова време можех да отвърна с ритник на тези, които ме ритат. — Не че съм съгласен с налудничавото ти предположение, че Съветът е решил да те освободи.

— И ти ли ще можеш да унищожиш императора? — изсумтя Ерни. — Единственото, което може да довърши този кучи син, е крал Байран да се върне и да приключи онова, което остави недовършено.

— Думи на истински нуманциец — отвърнах със сарказъм. — И после какво? Мислиш ли, че след като унищожи Тенедос, ще подскочи послушно обратно в Майсир като детска топчица на ластик?

— Разбира се, че не — сопна се Ерни. — Този път нека да включи Нуманция във владенията си, както трябваше да направи преди. Вярвам в неумолимата преценка на боговете, симабюецо. Айрису ни подложи на изпитание, не го издържахме и Байран би трябвало да го осъзнае и да си вземе дара, който така щедро му се поднесе.

Зяпнах Ерни с пълна омраза.

— Мислех, че ще ми достави удоволствие да те разкъсам. Но няма смисъл да си цапа ръцете човек с лигави червеи. Хайде. Махайте се. Дори един затворник има някакви права.

Ерни стана.

— Не. Защото има някои неща, които трябва да се уредят .

Каза го тихо и без гняв.

Нужен ми беше един миг, за да усетя натъртването, да осъзная, че е сигнал — и в този миг Салоп скочи върху мен и притисна ръцете ми на кръста. Беше по-едър, по-силен и по-млад от мен и ме стисна здраво. Бях безпомощен.

— Жалко, че ме нападна, когато дойдох при теб като приятел, за да обсъдим как съвместно да помогнем на Великия съвет. Скопас и Барту няма да повярват на тази история, но няма да имат никакъв избор, а масите ще глътнат всичко, което им кажем.

— Трябваше да те убием още при Камбиасо — добави той и извади меча си. Странно, сякаш разполагах с всичкото време на света да преценя изящно изработеното оръжие, костената ръкохватка, златните инкрустации и скъпоценните камъни по предпазителя. Той вдигна с другата си ръка пакета от масата, тръсна го и на пода издрънча къс меч.

— Ето с това си ме нападнал. Едва съм се спасил, само благодарение на бързината на моя адютант шамб Салоп. Ще трябва да накажа най-сурово пазачите ти, че са допуснали един от твоите съзаклятници да внесе този меч.

— Бих искал да удължа предсмъртните ти мъки, бивш първи трибуне, заради наглостта ти и за това, че ме посрами пред по-низши същества — продължи той. — Но в разказа ми трябва да има някаква достоверност, а избодените очи, отрязания нос или член могат да затруднят обяснението.

Вдигна меча си за удар… и главата ми се натресе в лицето на Салоп зад мен. Хрущялът на носа му изпука и зъбите му изщракаха. Той изкрещя от болка, изтърва ме за миг и лакътят ми се заби назад в ребрата му; чух ги как изпращяха и скочих встрани от замаха на Ерни.

Острият меч се заби в корема на Салоп. Той изохка в предсмъртна агония, стисна острието с две ръце, облещи очи в неверие и рухна, като почти изтръгна оръжието от ръцете на Ерни.

Нямах време да сграбча нито късия меч от пода, нито все още прибрания в ножницата меч на Салоп, нито да се добера до камата си. Зъбите на Ерни се оголиха в зла усмивка.

— Успя да убиеш най-добрия ми войник! — изсъска той. — Добре. Това само ще направи разказа ми по-добър.

Запристъпва към мен с предпазливите стъпки на опитен фехтовач и разбрах, че съм обречен.

Познавал съм войници, прочули се с бойната си ярост, с онази безразсъдна стихия, която ги обзема до такава степен, че всичко друго престава да ги интересува, освен да избиват враговете си, дори това да струва собствения им живот. В онзи последен погром при Камбиасо и аз бях познал тази жажда за кръв — в пълното си отчаяние, понеже виждах как се сгромолясва целият ми свят.