Тери Брукс - Мечът на Шанара

— Само като си помисля колко дни преследвахме това нищожество! — извика Панамон. Изведнъж млъкна и започна да шепне. — Мислех си, че ще изпитам невероятно задоволство да го наблюдавам как умира, но… сега ми е все едно.

Отвратен, протегна ръка към дръжката на Меча, с явното намерение да го изтегли от ножницата, но Келцът се доближи и постави ръката си върху рамото му. Все още вбесен, крадецът го изгледа студено. Скалният трол посочи мълчаливо с очи наблюдаващия ги младеж от Вейл и после двамата отстъпиха назад.

Мечът на Шанара беше законно притежание на Ший, но той се поколеба. Стигнал беше дотук, изтърпял беше какво ли не, и всичко за този момент. А сега какво, взе, че се уплаши. Изстина вътрешно, докато наблюдаваше древното оръжие. За миг му мина през ума да се откаже. Стори му се, че част от него няма да може да приеме ужасната отговорност, която го караха да поеме — отговорност, която му беше наложена насила. Светкавично си спомни невероятната сила на трите камъчета на елфите. Каква ли ще е силата на Меча? В съзнанието му се мярнаха лицата на Флик и Мениън, и на останалите, които толкова упорито се бяха борили да открият Меча заради него. Ако се откажеше сега, той щеше да излъже доверието, което му бяха гласували. Всъщност щеше да покаже, че всичко, през което бяха минали заради него, е било безсмислено. Отново видя мрачното, загадъчно лице на Аланон, което го укоряваше за глупавите му идеали, за нежеланието му да приеме хората такива, каквито са. Трябваше да отговаря и пред него, а Аланон нямаше да остане доволен…

Доближи се вдървено до лежащия на пода Орл Фейн и се наведе. Пръстите му стиснаха силно студената метална дръжка на оръжието. Усети в потната си длан вдигната ръка с факела. Застина неподвижен. После бавно изтегли Меча на Шанара.

През втория ден от битката за Тирзис настъпи същата поголовна сеч на хората от армията на Северната земя, както през първия. Нашественическите сили атакуваха призори. Тръгнаха към скалата в безупречни бойни формации под силните удари на барабаните на гномите. На стотина ярда се спряха и настъпи дълбока тишина. После нададоха проглушителен вик и се втурнаха презглава в ужасната битка за превземане на височините. Със същото явно пренебрежение към живота си нападателите се хвърляха, вълна подир вълна, срещу външните отбранителни насипи на окопания Граничен легион. Настъпваха без помощта на чудовищните подвижни стълби, които не бяха успели да — построят отново. Този път разчитаха на малките подвижни стълби и на куките за захващане. Битката беше свирепа и безпощадна. Още в първите няколко минути загинаха стотици хора от Северната земя.

След гибелта на Актън, Балинор не смееше да рискува второ контранападение на кавалерията срещу многочислената вражеска армия. Реши да се окопае в предната част на скалата и да задържа позициите си колкото може по-дълго. Горящото масло и стрелците на Легиона отблъснаха първите вълни на щурма Този път обаче нападателите не разстроиха редиците си и не се разбягаха. Прииждаха и нападаха безспир. Накрая, между стрелите и пламъците, успяха да стигнат до основата на широкото плато и започнаха да мятат подвижните стълби и куките но отвесната скала. Тълпи от викащи войници на Северната страна се катереха нагоре и влизаха в ръкопашен бой.

Близо осем часа храбрите защитници на Тирзис отблъскваха враговете, чийто брой беше двадесет пъти по-голям. Разклащаха подвижните стълби и куките за прихващане и бързо оттласкваха от стената успелите да се изкачат до върха войници на Северната армия. Пробивите в отбранителните линии бяха мигновено попълвани. Трудно беше да се определи броят на проявилите смелост бойци на Граничния легион. Те бяха толкова много. Биеха се срещу невероятно превъзхождащ ги по численост противник без да си поемат дъх, със съзнанието, че врагът ще бъде безпощаден, ако се провалят. В продължение на осем часа вбесената армия на Северната земя се мъчеше безуспешно да пробие укрепленията на Легиона. Но накрая в левия фланг на отбраната беше направен пробив. С оглушителен победоносен вик врагът се втурна по скалата.

След смъртта на Актън възрастният Фандуик остана единствен командващ на тази част на отбранителните линии. Командващият Легиона нареди на силно намалелите му резерви да блокират щурма на войниците от армията на Северната земя. На мястото на пробива на отбраната се разрази продължителна ожесточена битка. Упоритите нападатели се мъчеха да запазят и разширят завзетия терен. И двете страни дадоха много жертва. Сред убитите беше и Фандуик.