Тери Брукс - Мечът на Шанара

През препятствието имаше проход: малък, криволичещ каньон излизаше между назъбени предпланини и се простираше на хиляди ярда до подножието на зловещо самотна планина в южните краища на затвореното от обръча пространство. Нащърбената повърхност на планината беше набраздена и отмита от времето и придаваше на южната й част невероятно злокобен вид. Човек оставаше потресен от, ужасяващата прилика на южната стена с човешки череп, оголен от всякаква плът и живот, със закръглено теме, което светлееше над празните кухини на очите. Това беше домът на Владетеля и Господаря. Това беше Кралството на Брона — Господаря на магиите. Всичко носеше печата на Черепа, неизменния печат на смъртта.

Беше обед, но времето изглеждаше някак странно спряло, а огромната, пуста крепост — застинала, скована. Познатата сивота скриваше слънцето и небето, а бозаво-кафеникавите скали и земя се бяха проснали напълно безжизнени. Но този ден във въздуха имаше нещо, което разсичаше тишината и празнотата и се врязваше в плътта и кръвта на мъжете, движещи се в колона през единствения вход в огромното Острие на ножа Над проклетото лице на кралството на Господаря на магиите висеше неподвижно някакво натрапчиво усещане за неотложност. Събитията, които щяха да се случат, сякаш бяха преминали прекалено бързо във времето и се бяха наблъскали едно в друго, а сега нетърпеливо чакаха да им дойде моментът.

Тролите вървяха бавно и предпазливо през лъкатушещия каньон. Едрите им тела се губеха между извисилите се върхове и приличаха на мравки, които пълзят сред скалите. Влязоха в кралството на мъртвите като малки деца, които влизат в непозната тъмна стая, вътрешно уплашени, несигурни, но въпреки това решени да видят какво има в нея. Вървяха необезпокоявани, макар че бяха наблюдавани. Очакваха ги. Появата им не беше ненадейна и те влязоха без да са застрашени от любимците на Господаря. Безизразните им лица прикриваха истинските им намерения, иначе нямаше да могат да преминат през южните брегове на река Лета. Сред тях беше последният потомък на една кръвна линия, която Кралят на духовете си мислеше, че беше унищожил — последният син на рода на Шанара.

Ший вървеше точно зад широкия гръб на Келцът, с привидно завързани ръце зад гърба. Панамон Крийл ги следваше, също с привидно вързани ръце. Очите му изглеждаха страшни, докато се взираше предпазливо и изучаваше високите скали от двете страни на колоната от мъже. Хитростта им мина успешно. Видимо пленници на скалните троли, двамата мъже от Южната земя бяха преведени през река Лета. Бавните й, отвратителни води, течаха в най-южните части на Кралството на черепите. Тролите и мълчаливите им пленници се качиха на широк сал от полуизгнило дърво и ръждясали метални клинове. През реката ги прекара нямо прегърбено същество с качулка около главата, което приличаше повече на звяр, отколкото на човек. Лицето му беше скрито под гънките на овехтяло черно наметало, но изкривените му, покрити с люспи ръце се виждаха ясно. Те стискаха здраво кривия кол, с който направляваха сала през застиналите отровни води на реката.

Неспокойните пътници изпитваха все по-нарастващо отвращение от самото присъствие на лодкаря и си отдъхнаха облекчено, когато най-накрая им беше позволено да слязат на брега. Съществото изчезна със стария си сал в мъглата, която се стелеше над тъмните води на реката. Тук ниската част на Северната земя изобщо не се виждаше, толкова наситена беше сивотата на застоялия сух въздух. Затова пък извисяващите се тъмни скали на Острието на ножа се мержелееха пред тях. Огромните скални пръсти разсейваха мъглата в полусветлината на следобеда. Групата навлезе мълчаливо в прохода, който разделяше огромните върхове и закриволичи все по-навътре в забраненото владение на Господаря на магиите.

Господарят на магиите. Ший беше усетил още в самото начало, още в деня, в който Аланон му разкри необикновения му произход, че това щеше да се случи, че обстоятелствата щяха да го изправят пред това ужасно същество, което така отчаяно се мъчеше да го унищожи. Времето и събитията се сливаха в един единствен миг, един проблясък от връхлитащи спомени от дългите, прекарани в бягство дни, едно тичане към тази ужасяваща среща. Сега моментът приближаваше и той щеше да се изправи абсолютно сам срещу Господаря на магиите в най-свирепата земя на света, която хората познаваха, без доверените му приятели до него, в компанията само на група скални троли, на един отритнат от обществото крадец и един отмъстителен, загадъчен гигант. Гигант, който беше убедил съдиите да му дадат на разположение взвод от воини троли не толкова, защото вярваха, че съпровождащият го незначителен човек от Вейл е способен да унищожи безсмъртния Брона, а защото огромният им себеподобен беше удостоен с Черния Айрикс.