Тери Брукс - Мечът на Шанара

Три от тежките импровизирани стълби успяха да избягнат прикритите ями и продължиха да се търкалят безпрепятствено към ниските укрепления. Стрелците на легиона се прицелваха бързо в уязвимите дървени части на подвижните стълби и ги обсипваха с горящи стрели. Но безброй много пъргави жълти тела в миг се покатерваха върху горящите дървени трупи, за да гасят огъня. През това време стрелците гноми също заеха позиция и в продължение на няколко минути плътни облаци от стрели и копия се врязваха в редиците и на двете сражаващи се страни. Телата на гномите, която пълзяха по укрепленията, бяха напълно изложени на ударите. От всички страни се разнасяха викове от болка, когато летящите смъртоносни оръжия се забиваха в мишените от човешка плът. Ранените от Граничния легион бяха изтегляни зад ниските укрепления и веднага им се оказваше помощ. Но засегнатите войници от армията на Северната земя лежаха безпомощно, уязвими в откритото поле и стотици умряха от раните си, преди да бъдат прибрани на безопасно място.

Трите оцелели стълби продължаваха да се търкалят на колелата си към основата на укрепената скала, въпреки че едната гореше с буйни пламъци и облаците от надигащия се от нея черен дим пречеха да се вижда на стотици ярда наоколо. Когато останалите две стълби се доближиха на двадесетина ярда от укрепленията. Балинор даде знак за последната си отбранителна маневра. Огромни котли със земно масло бяха изкачени на върха на отбранителните съоръжения на Южната земя и лиснати точно пред приближаващите се стълби. Преди атакуващите войници на Северната земя да успеят да отбият встрани, в средата на разлятата запалителна течност бяха запратени факли и всичко се скри в огромни пламъци и гъст черен дим.

Плътната стена на щурмуващия враг се разкъса, когато настъпващите нападатели се поколебаха пред изпречилата се преграда от пламъци. Войниците от най-предните редици изгоряха живи. Малцина успяха да се спасят от поголовната сеч в основата на отбранителните позиции на Граничния легион. Вятърът понесе черния дим през равнините. За няколко минути двете огромни армии не можеха да се виждат една друга. Не се виждаха и ранените и умиращите, които лежаха безпомощно в средата на задушаващия ги дим.

Балинор моментално съзря възможността, която му си предлагаше. Една бърза контраатака в момента можеше напълно да обърка настъплението и да разгроми армията на Северната земя. Скочи и направи знак на Джанъс Сенпър, който се намираше на върха на Външната стена и беше поел командването на градския гарнизон. Незабавно огромните градски порти се отвориха шумно навън. Кавалеристите на Граничния легион, въоръжени с къси мечове и дълги копия, с развети с изображението на леопард знамена, се стрелнаха в галоп към скалата, завиха рязко на ляво и поеха по открития път край града. За минути стигнаха до левия фланг на отбранителната линия на Граничния легион, където Актън и Фандуик бяха поели командването на окопаните войници. От ръба на скалата бързо беше спуснат подвижен път към забулените в облаци дим равнини и водените от Актън кавалеристи на легиона затрополиха надолу като се разпръснаха в широк кръг.

Балинор беше наредил легендарният полк да навлезе в стената от дим и да атакува непрестанно десния фланг на врага. Когато войниците на Северната земя тръгнеха да посрещнат контраатаката, Балинор щеше да изпрати полк от пехотата, който да удари предните позиции на незащитената армия на Северната земя и да отблъсне врага обратно към Мърмидън. Ако контранападението се провалеше, трябваше незабавно да отстъпят в прикритието на дима и да се върнат. Маневрата беше дръзка и опасна. Армията на Северната земя имаше числено превъзходство над Граничния легион и съотношението беше най-малко двадесет към един. Ако пътят на хората от Тирзис бъде отрязан, те всички щяха да бъдат избити.

Малки части на пехотата на легиона вече се бяха спуснали по подвижния път до левия бряг и започнаха да нанасят бързи, кратки контраатаки във вражеските редици — отбранителна мярка, чиято цел беше да охранява единствената връзка на кавалерийския полк с обсадения град. В момента врагът на левия фланг сякаш беше напълно изчезнал, скрит от дима, който прииждаше на кълба от горящите импровизирани стълби в центъра на отбранителната линия.

На десния отбранителен фланг се разгаряше ожесточена битка. Там само една пълзяща лека мъгла от дим и прахоляк пречеше на видимостта и настъплението на войниците на Северната земя продължаваше неудържимо. Окопаните стрелци на Легиона бяха покосили първите вълни от нападатели, но втората вълна беше стигнала до основата на скалата и се опитваше да превземе укрепените височини с помощта на грубо сковани подвижни стълби. Стрелците гноми обсипваха със стотици стрели ниските укрепления в усилието си да държат приковани към земята защитниците, докато неприкритите войници на армията на Северната земя успеят да се изкачат по отбранителните съоръжения. Стрелците на легиона отвръщаха непрестанно на огъня, а другарите им се мъчеха да отблъскват с копията си вражеските нападатели от ръба на отбранителните валове.