Тери Брукс - Мечът на Шанара

Панамон изведнъж млъкна, когато преводачът отново се обърна към Келцът. За пръв път тролът гигант погледна Ший и невероятно благите му очи се втренчиха напрегнато в малкия човек от Вейл. Ший неволно усети как го побиват ледени тръпки. После огромният им спътник посочи към чакащите съдии. Панамон се поколеба и след миг проговори тихо:

— Каза им, че трябва да го придружат до Кралството на черепите и че след като влезем в крепостта, ти, Ший, ще унищожиш Господаря на магиите!

Паланс Букхана умря призори. Смъртта дойде тихо, почти неочаквано, когато първите бледо-златистн лъчи на слънцето се промъкнаха предпазливо в тъмнината на източния хоризонт. Умря, без да дойде отново в съзнание. Когато казаха на Балинор, той само кимна, сякаш вече знаеше, и извърна глава. Приятелите му останаха при него, после Хендъл мълчаливо им направи знак да се отдалечат и да го оставят сам. Събраха се безшумно в коридора и си заговориха тихо. Балинор беше последният от фамилията Букхана. Ако загинеше в предстоящата битка, името на фамилията щеше да бъде заличено от земята. Само историята щеше да го помни. В същия час започна и настъплението срещу Тирзис. Когато чакащите войници от окопалия се Граничен легион погледнаха към сивкавите равнини под големите стени на града, светлината на бавно изгряващото слънце разкри безчислената армия на Северната земя. Тя се беше разположила надалеч, чак до Мърмидън, грижливо подредена в стегнати бойни карета, от които тъмнозелените поляни бяха заприличали на шахматна дъска. За момент огромната армия застина безмълвна, неподвижна върху равнините под града, а ранното утро превърна изрисуваните от тъмнината силуети във фигури от плът и кръв, от желязо и камък. После тя тръгна към защитниците на Тирзис. Думкането на бойните барабани на гномите раздираше тишината и се удряше в каменните стени на Тирзис със зловещ екот.

Хората от Северната земя напредваха бавно, неотклонно. Оглушителното барабанене се съпровождаше от тъп тропот на ботуши и остро дрън чене на метал. Прииждаха безмълвно, хиляди и хиляди бронирани фигури без лица в утринния здрач. Огромни тежки стълби от дърво, прихванато с железни скоби скърцаха пронизително — подвижни пътеки към височините на укрепената скала, които войниците теглеха и бутаха върху обкованите с метал колела.

Секундите отлитаха, докато многочислената армия се доближи на стотина ярда от чакащия Легион. Оглушителното отмерено барабанене не преставаше. Ръбът на слънцето вече ясно се очертаваше на изток, а нощта се скри напълно в западния хоризонт. Внезапно шумът от барабаните секна и настъпващата бавно армия спря. За секунда настъпи дълбока, гробна тишина, която увисна заплашително в утринния въздух. После от гърлата на войниците на Северната земя изригна оглушителен вик. Огромната непреодолима сила се надигна, вълна подир вълна, и се втурна за схватка с мъжете от Граничния легион.

Балинор надникна иззад затворените врати на високата Външна стена и се втренчи в ужасния щурм. Лицето му беше безизразно и невъзмутимо. Гласът му прозвуча спокойно и твърдо, когато проговори на вестоносците, си. Изпрати един от тях да намери бързо Актън и Фандуик на левия бряг на реката, а друг при Месалин и Гинисън на десния бряг. После отново погледна ужасяващата гледка под укрепленията и видя как огромната обезумяла вълна от нападатели се приближаваше все по-близко и по-близко. Зад набързо издигнатите отбранителни съоръжения стрелците на Легиона чакаха търпеливо заповедите му. Балинор знаеше, че те можеха да устоят дори на тази огромна човешка стена заради преимуществото, което им даваше отбранителната позиция. Но преди това трябваше да унищожат петте широки импровизирани стълби, които се търкаляха върху колелата към основата на скалата. Правилно беше преценил, че тези съоръжения са предназначени за изкачване на платото и на укрепените валове, както и врагът не беше сгрешил в подозренията си, че той ще препречи достъпа до града. Предните линии на настъпващата армия на Северната земя бяха вече на петдесет фута от скалата, но новият крал на Калахорн все още чакаше.

После най-неочаквано земята под краката на настъпващия враг се отвори и в нея зейнаха огромни дупки. Нападателите падаха с викове в замаскираните ровове, които опасваха основата на платото. Две от чудовищните импровизирани стълби се прекатуриха и полетяха неспасяемо в дълбоките ями. Колелата им се откачиха, а дървото се разхвърча на трески. Първата вълна на стремителната атака се поколеба, а на върха на ниските укрепени валове стрелците на Легиона станаха след дългоочакваната заповед на Балинор и обсипаха със стрели и копия редиците на внезапно объркания враг. Убитите и ранените падаха безпомощни върху равнината и бързо бяха прегазвани от краката на следващата вълна, която продължаваше щурма и се мъчеше да стигне до окопания Легион.