Тери Брукс - Мечът на Шанара

— Това е съд, Ший — заяви крадецът удивително спокойно. — Не за мен или за теб, във всеки случай. Ще бъдем отведени в Планината на черепите отвъд Острието на ножа, в кралството на Господаря на магиите, където ще бъдем задържани за… винаги. Струва ми се, че все още не знаят кои сме. Господарят на духовете е издал заповед всички извън тази земя да бъдат закарвани при него и те не правят изключение за нас. Все още има някаква надежда. — Но съд…? — започна колебливо Ший.

— За Келцът. Той настоя да му разрешат да бъде съден от собствения си народ, а не да бъде предаден на Брона. Това е техен древен обичай — молбата не може да бъде отхвърлена. Открит беше с нас, докато народът му воюва с нашата раса. Смятат всеки трол, открит в компанията на човек, за предател. Не правят никакви изключения.

Ший неволно погледна към Келцът. Огромният трол седеше твърдо и невъзмутимо в средата на насъбралите се троли, които чакаха, докато гласът на председателстващия продължаваше да гъгне монотонно. Значи бяха сгрешили, мислеше си Ший успокоен. Келцът не ги беше предал. Оказва се, че той не ги беше издал. Но защо позволи да ги заловят така лесно, когато е знаел, че и собственият му живот ще бъде пожертван?

— Какво ще направят с него, ако решат, че е предател? — попита той възбудено. По устите на високия мъж се плъзна усмивка.

— Знам какво си мислиш. — В ехидния му глас прозвуча известна иронична нотка. — Той залага всичко на карта в този съд. Ако решат, че е виновен, веднага ще го хвърлят от най-близката скала.

Замълча многозначително и за пръв път погледна Ший право в очите. — И аз нищо не разбирам.

Отново потънаха в мълчание, докато тролът, който говореше, най-после свърши дългата си реч и седна. В един момент един трол се изправи пред тримата водещи събранието, които Ший едва сега се досети, че трябваше да са съдиите, и каза нещо кратко. След него се изказаха още няколко други. Те също бяха кратки, като отговаряха на поставените им от съдиите въпроси. Ший нищо не разбираше от това, което ставаше, но предположи, че тролите бяха от групата, която ги беше нападнала и пленила предишната нощ. Изглеждаше, че разпитът щеше да се проточи безкрайно, а на лицето на Келцът все още не беше трепнал нито един мускул.

Ший изучаваше невъзмутимия гигант и не можеше да разбере защо беше допуснал нещата да вземат този обрат. От известно време и той, и Панамон знаеха, че Келцът не беше от обикновено потекло, и не е бил прогонен от дома му и от народа му, защото е ням. Нито пък беше крадец и авантюрист, какъвто искаше да го представи Панамон. В тези необикновено благи очи се четеше интелигентност. Знаеше нещо за Меча на Шанара, за Господаря на магиите, а дори и за Ший, но никога не го беше показал. Гигантът криеше някакво минало дълбоко в сърцето си. И ето че отново му заприлича на Аланон, помисли се изведнъж Ший. Те и двамата държаха ключа към тайната на силата на Меча на Шанара. Откритието му го изуми и той поклати недоверчиво глава, усъмнил се в собствените си предположения. Но вече нямаше време за мислене.

Свидетелите бяха свършили с показанията си и тримата съдии призоваха обвиняемия да стане и да се защити. Последва един невероятно дълъг и ужасно мъчителен момент на мълчание, в който съдиите, събралите се троли, Панамон Крийл и Ший чакаха Келцът да стане. Но огромният скален трол продължаваше да седи неподвижно, сякаш беше изпаднал в транс Ший беше обзет от някакъв почти неудържим импулс да се разкрещи неистово, ако ще само за да разкъса това непоносимо мълчание, но крясъкът му заседна в гърлото. Секундите се изнизваха бавно. После Келцът внезапно стана.

Изправи се в целия си огромен ръст и изведнъж заприлича на същество, което беше нещо повече от простосмъртен. От цялата му осанка лъхаше гордост, когато се обърна с лице към чакащия съд, втренчил очи в тримата съдии. Без да отмества погледа си от тях, той бръкна под широкия си кожен колан, който опасваше кръста му и извади голям метален медальон, окачен на верига. За миг го задържа в ръцете си пред очите на съдиите, които се наклониха напред, явно изненадани. Ший забеляза, че върху него имаше кръст, поставен в средата на кръг. После гигантът вдигна тържествено веригата над главата си и я постави бавно около врата си.

— В името на всички богове, които са ни дали живот… Направо не мога да повярвам! — ахна смаяният Панамон.

Съдиите също станаха изумени. Когато Келцът тръгна да обикаля бавно около кръга от удивени троли, те моментално станаха, започнаха да викат възбудено и да ръкомахат оживено към невъзмутимия трол. Ший, като всички останали, беше напълно объркан и зашеметен.