Тери Брукс - Мечът на Шанара

Сражението продължи дълго и се проля много кръв. Нито една от страните не можеше и за миг да си поеме дъх. В един момент група от освирепели дългокраки скални троли разкъса отбраната на Легиона и се втурна стремително към скалата. Веднага едрият, командващ на легиона Гинисън, чието червендалесто лице беше придобило цвета на дългата му червена коса, обедини войниците си за отпор срещу големите троли. В кръвопролитен ръкопашен бой войниците на Легиона избиха малката група от нападатели и затвориха пробива.

На върха на високата Външна стена четиримата стари приятели стояха мълчаливо до Джанъс Сенпър и наблюдаваха ужасната сцена, която се разиграваше пред очите им. Всички те — Хендъл, Мениън Лий, Дюрън и Дейъл — бяха оставени в града със задачата да наблюдават сраженията и да помагат на Балинор да координира действията на легиона. Пълзящите облаци от дим напълно закриха видимостта пред огромния човек от границата. Само намиращите се на върха на високите градски стени можеха да го уведомяват за развоя на битката. Той разчиташе на тяхната информация, за да може да избере най-подходящия момент за удара си от центъра на отбранителната линия. Кралят имаше най-голямо доверие на преценките на Хендъл, защото мълчаливото джудже беше воювало почти тридесет години в граничните области на Анар.

Сега посребрелият ловец, човекът от Южната земя и двамата братя елфи наблюдаваха тревожно това, което ставаше в равнините под тях. Най-тежки боеве се водеха на десния отбранителен фланг. Там непоколебимите войници на Северната земя не преставаха да нападат окопалия Легион и се мъчеха да се изкатерят по скалата. Граничният легион се държеше, но използваше всичките си сили, с които разполагаше, за да отбива яростните атаки, на освирепелия враг. Поляните точно под градските порти в центъра на укрепленията не се виждаха от горящото масло и импровизираните дървени стълби, които се бяха превърнали в огромни огньове от пламтящо дърво. В краищата на дима обърканите войници на Северната земя напразно се мъчеха да сгъстят разстроените си бойни редици и да подновят осуетения щурм. Вляво кавалерията на Легиона беше успяла да се измъкне от пълзящите черни облаци от дим и посрещаше първите опити за настъпление.

Огромен кавалерийски взвод от гноми беше разположен на атакувания десен фланг като отбранителна мярка срещу точно този вид маневра, която се осъществяваше в момента. Само че армията на Северната земя беше очаквала някакви предварителни признаци за нападение по фланговете и беше сварена напълно неподготвена. Граничният легион разпръсна набързо зле обучените кавалеристи гноми й започна сериозното нападение срещу оголения фланг на армията на Северната земя. След като се разгърнаха широко на север, войниците от легендарния Граничен легион наведоха копията си, образуваха стена от три колони и се понесоха стремително към центъра на изненадания враг. Актън водеше войниците си в прецизно изчислен щурм, вряза се дълбоко в редиците на открития фланг и почти разгроми най-дясната част на армията на Северната земя. Наблюдаващата със затаен дъх от върха на Външната стена група видя как врагът моментално обедини редиците си вдясно от центъра, за да посрещне новата атака. Хендъл веднага даде знак на стоящия долу Балинор. Втора подвижна стълба беше спусната от центъра на отбранителните линии и високата фигура на Месалин се появи начело на втори пехотен полк от войници на легиона, които тръгнаха надолу към потъналите в дим поляни. Бдин ариергард остана в подножието на подвижната стълба, а вторият полк се скри в димната завеса. Балинор затвори отбранителните линии и забърза към приятелите си на върха на голямата стена, за да наблюдава изхода на боя.

Контранападението беше безупречно осъществено. Точно когато изненаданият десен фланг на огромната армия на Северната земя се обърна, за да посрещне настъпващия стремително към тях кавалерийски полк на Граничния легион, от дима най-неочаквано изскочиха пехотинците, под командването на Месалин и нападнаха центъра на врага. В много гъста фаланга, с насочени през плътна стена от броня копия, безупречно обучените войници на Легиона настъпваха в центъра на неподготвения объркан враг. Неприятелите от Северната земя бяха подкарани назад като стадо добитък. На всеки две-три крачки много от тях падаха, умиращи или ранени. Кавалеристите на Актън продължаваха да притискат отляво. Цялото дясно крило на вражеската линия започна да се разпада, а виковете на ужас се превърнаха в крясъци. За момент дори ожесточената атака срещу десния отбранителен фланг беше разколебана, когато смутените войници от Северната земя обърнаха втрещени погледи на запад и безуспешно се мъчеха да разберат какво става. От върха на Външната стена Мениън Лий наблюдаваше изумен.