Тери Брукс - Потомците на Шанара

Пар тъкмо мислеше как да каже на Кол, че според него трябва да се завръщат в Шейди Вейл, когато от гората се появи жената.

Тя дойде измежду дърветата зад тях, измъквайки се от мрака като сянка. Беше облечена в дрипи. На главата си нямаше нищо, а грубото й сурово лице бе обкръжено от дълги кичури гъста безцветна коса. Би могла да е на всякаква възраст, помисли си Пар, толкова беше съсухрена, че бе невъзможно да се каже.

Жената се измъкна от гората внимателно и спря точно до жълтия кръг светлина, хвърлян от огъня. Костеливата й ръка се вдигна и посочи Пар.

— Ти ли ме повика? — попита тя, а гласът й беше като звук от чупене на крехки клони.

Пар се втренчи в нея, без да иска. Тя изглеждаше като нещо извадено от земята, което нямаше право да живее и да се разхожда наоколо.

— Ти ли беше? — каза тя. Най-накрая той разбра за какво говори.

— При колибата ли? Да, аз бях.

Жената от гората се усмихна, лицето й се изкриви при това усилие и показа беззъбата си уста. — Трябваше да влезеш вътре, а не да стоиш там — изсъска тя. — Вратата беше отворена.

— Не исках…

— Държа я така, за да съм сигурна, че никой няма да подмине, без да го посрещна. Огънят винаги гори.

— Видях дима, но…

— Събираше дърва, нали? Идвате от Калахорн? — Очите й се плъзнаха през тях към изкаралата на брега лодка. — Много път сте изминали, нали? — Очите й отново се завъртяха към тях. — Бягате от нещо, може би?

Пар за миг застина. Размениха си бърз поглед с Кол.

Жената пристъпи, а тоягата й почукваше по земята пред нея. — Много бягат в тая посока. Всякакви. Идват насам в страната без закони, за да търсят едно или друго.

— Спря. — От тях ли сте? О, има хора, които биха се заинтересували от вас, но аз не съм от тях. Не и аз.

— Не бягаме — проговори изведнъж Кол.

— Не ли? Затова ли сте така добре подготвени? — Тя завъртя тоягата във въздуха. — Как се казвате?

— Какво искаш? — грубо попита Пар. Този разпит все по-малко му харесваше.

Жената от гората направи още една стъпка напред. Нещо не беше наред, нещо, което Пар не бе забелязал по-рано. Тя като че ли не бе съвсем истинска. Трепереше леко сякаш вървеше всред дим или нагорещен въздух. Тялото й също не се движение нормално и това не бе от годините. Като че ли бе сглобена подобна на куклите, които показват по панаирите — гвоздейчета по ставите и конци за управлението.

Миризмата на запустение от заливче и порутената колиба бе дошла заедно с жената дори тук. Тя изведнъж подуши въздуха и сякаш осъзна нещо.

— Какво е това? — Спря погледа си върху Пар. — Магия ли надушвам?

Пар се вцепени. Която и да беше тази жена, не бе тази, с която биха искали да си имат работа.

— Магия! Да! Чиста и свежа! И пълна с живот! — Езикът на жената от гората вкуси от нощния въздух. — Сладка като кръвта за вълците!

Това бе достатъчно за Кол.

— По-добре намери обратния път за там, откъдето идваш — каза той, без да се опитва да прикрие враждебността си. — Нямаш работа тук. Разкарай се!

Но жената остана където беше. Устата й се изви с ръмжене, а очите й изведнъж станаха червени като въглените в огъня.

— Ела тук при мен! — прошепна съскайки. — Ти момче! — Посочи Пар. — Ела при мен!

Тя протегна ръката си. Пар и Кол се отдръпнаха от огъня за всеки случай. Жената пристъпи още няколко крачки напред, навлизайки в осветеното и ги притисна към тъмнината.

— Сладко момче! — промърмори тя почти на себе си. — Нека опитам от теб.

Сега братята бяха застанали на място и не искаха да се отдалечат повече от светлината. Жената от гората видя решителността в очите им и се засмя лукаво. Пристъпи напред — една крачка още една…

Кол се хвърли върху нея, докато тя гледаше Пар, и се опита да сграбчи ръцете й. Но жената бе много по-бърза от него. Тоягата излетя към него и го удари отстрани по главата толкова силно, че го хвърли на земята. Сега тръгна към него, виейки като побеснял звяр. Но Пар бе по-бърз. Използва молитвената песен почти без да мисли и й изпрати ужасяващи видения. Тя падна назад изненадана, опитвайки се да отблъсне виденията с ръцете и тоягата си. Пар използва възможността да стигне до Кол и да го изправи на крака. Бързо издърпа брат си по-далече от нападателката, която дереше с нокти въздуха.

Жената от гората изведнъж спря, оставяйки виденията да играят около нея, обърна се към Пар с усмивка, която смрази кръвта му. Той й изпрати видение на Демон, за да я уплаши, но този път жената улови видението, отвори устата му и засмука въздуха около него. Видението изчезна. Жената облиза устните си и изсъска.