Тери Брукс - Потомците на Шанара

Пар изпрати въоръжен воин. Жената от гората го погълна с удоволствие. Тя отново започна да се приближава, след като виденията вече не я спираха. Всъщност дори бе нетърпелива да й пращат още. Сякаш обичаше вкуса на магията и с желание я изгълтваше. Пар се опита да събуди Кол, но той тежеше отпуснат в ръцете му, все още зашеметен.

— Кол, събуди се! — прошепна забързано той.

— Ела, момче! — повтори тихо жената. Тя кимна и се приближи. — Ела и ме нахрани!

Тогава огънят избухна като светкавица и полянката стана светла като ден. Жената отскочи от светлината, а внезапният й вик завърши с яростно ръмжене. Пар премигна и надникна през пламъците.

Един старец се приближаваше откъм дърветата. Косата му бе бяла, дрехите сиви, а кожата кафява, като гора през есента. Той пристъпи от мрака в светлината като дух, който се ражда. На устата му имаше жестока усмивка, а очите му блестяха странно. Пар внимателно се придвижи и потърси с ръка дългия нож на колана си. Бяха двама, помисли той отчаян и отново разтърси Кол, опитвайки се да го събуди.

Но старецът не му обърна внимание. Той се насочи към жената.

— Познавам те — каза той тихо. — Никой не можеш да уплашиш. Махай се оттук или ще си имаш работа с мен.

Жената изсъска като змия и се присви, сякаш се готви да скочи. Но видя нещо в лицето на стареца, което я възпря от атаката. Бавно започна да отстъпва от огъня.

— Върни се в мрака! — пошепна старецът.

Жената изсъска за последен път, след това се завъртя и безмълвно изчезна всред дърветата. Мирисът й остана още за миг и се изгуби. Старецът махна почти небрежно към огъня и той утихна… Нощта отново се изпълни с приятни звуци и Всичко бе както преди.

Старецът изсумтя и се приближи да светлината на огъня.

— Е една от нощите, в които дребните ужаси решават да си поиграят. — измърмори той с отвращение.

Погледна шеговито към Пар.

— Добре ли е младият Омсфорд? И този тук? Кол ли е? Получи неприятен удар.

Пар кимна и отпусна Кол на земята.

— Да, благодаря. Бихте ли ми подали онзи парцал и малко вода?

Старецът направи каквото го бяха помолили и Пар намокри главата на Кол, там където вече бе започнала да се образува подутина. Кол потрепери, седна и отпусна глава между краката си в очакване пулсиращата болка да отмине. Пар вдигна очи. Изведнъж осъзна, че старецът бе казал името на Кол.

— Откъде знаете кои сме? — попита той предпазливо. Старецът завържа погледа си.

— Ами знам кои сте, защото дойдох да ви търся. Но не съм ви враг, ако това си мислите.

— Разбира се, че не — Пар поклати глава, — не и след като така ни помогнахте. Благодаря.

— Няма нужда от благодарности. — Пар отново кимна.

— Онази жена, или каквото и да е било, сякаш се изплаши от вас. — Не зададе въпрос, а просто съобщи факта.

Старецът повдигна рамене.

— Може би.

— Познавате ли я?

— Знам за нея.

Пар се поколеба дали да продължи или не. Реши да попита.

— Е, защо ни търсите?

— О, страхувам се, че това е доста дълга история — отговори старецът сякаш не може да положи толкова, много усилия, за да разкаже. — Предполагам, че може да седнем докато приказваме за това, нали? Топлината на огъня отпуска тези остаряващи кокали. И сигурно нямате глътка бира, нали? Не? Жалко. Е, предполагам, че не е било възможно да се подсигурите с такива удоволствия, след като така ви издухаха от Варфийлт. При това положение имахте късмет, че спасихте кожите.

Той се приближи, предпазливо се отпусна на тревата протегна краката си напред и внимателно се загърна със сивите си дрехи.

— Мислех, че ще ви открия там, но след това се получи това разногласие с Федерацията и вие заминахте на юг преди да успея да ви спра.

Взе чашата и я напълни с вода, след което отпи голяма глътка. Кол вече беше седнал и придържаше мокрия парцал на главата си. Пар седна до него.

Старецът изпи водата и избърса уста в ръкава си.

— Аланон ме изпрати — отбеляза той небрежно.

Настана тишина, докато братята Омсфорд се втренчиха първо в него, след това помежду си и после пак в него.

— Аланон?! — повтори Пар.

— Аланон е мъртъв от триста години! — подхвана направо Кол.

Старецът кимна.

— Така е. Не се изразих правилно. Всъщност това бе неговият дух, сянката му, но все пак Аланон с всичките му цели и желания.

— Сянката на Аланон? — Кол свали парцала от главата си, забравил за раната. Не се опита да скрие недоверието си.

Старецът потърка брадясалото си лице.

— Почакайте, ще трябва да бъдете малко по-търпеливи, докато успея да обясня. Ще ви е трудно да приемете повечето от това, което ще кажа, но трябва да опитате. Повярвайте, че е много важно. — Той разтърка енергично ръцете си срещу огъня. — Приемете ме като пратеник, става ли? Приемете ме като пратеник на Аланон, защото засега съм само това. Ти, Пар, защо не обръщаше внимание на сънищата си?