Тери Брукс - Друидите на Шанара

Тя вдигна лицето си към тях.

— Четирите земи и народът им са заплашени от Шадуините. Но също толкова са заплашени и от Ул Белк. Средствата да бъде сложен край на едната заплаха ще се намерят като се сложи край на другата. Черният камък на Елфите е талисманът, който може да сложи край и на двете заплахи. Разбирам, че все още ви е трудно да разберете това; разбирам, че не мога и да ви го обясня. Не зная дали ще успеете в това търсене. Но аз ще дойда с вас, ще живея или ще умра с вас, ще успея или ще претърпя крах заедно с вас. Ще бъдем свързани завинаги, каквото и да се случи.

Както сме свързани вече, помисли си Уокър и отново се учуди защо продължаваше да има такова чувство.

Наоколо цареше кристална тишина. Никой не искаше да я наруши. Имаше още незададени въпроси, които очакваха своя отговор. Имаше още съмнения, страхове и лоши предчувствия, които трябваше да се преодолеят. Бъдещето, което им се виждаше ясно преди седмица, сега ги очакваше тъмно и несигурно, път, който можеше да ги заведе където си поиска. И в края на този път ги чакаше Ул Белк, Каменният крал, когото те трябваше да намерят. Вече бе решено. Никой не беше го казал, но беше решено. Такава беше силата на магията на Куикнинг, магическа власт, която тя упражняваше над животите на другите, магия, която не само бе върнала към живота онова, което се смяташе за мъртво и свършено, но също бе освободила надеждите и мечтите на живите.

Това се случваше и сега.

Морган Лех започна да си представя как ли ще се чувства, ако може да си възвърне Меча на Лех. Спомняше си как се чувстваше, когато магията му бе в негова власт. Пи Ел започна да си представя каква би било да притежава оръжие, на което никой не би могъл да устои. Спомни си усещането, когато използваше Стиела. Чудеше се дали ще бъде същото. Но Уокър Бо мислеше не толкова за себе си, колкото за Черния камък на Елфите. Той си оставаше ключът към всички затворени врати. Можеше ли Паранор да се върне? Можеха ли да се върнат отново Друидите? Това бе задачата, която Аланон му бе поставил, част от онова, което трябваше да се направи, за да бъдат унищожени Шадуините. А сега, за първи път откакто сънищата го бяха споходили, той искаше те да бъдат унищожени. Нещо повече, той искаше да участва в унищожението им.

Той погледна Куикнинг в черните й очи и му се стори, че тя чете мислите му. Друидско умение. Вълшебен дар.

И най-неочаквано, шокиращо за самия него, той си спомни къде я бе срещал преди.

Късно тази нощ той отиде при нея да й разкаже. Не се реши изведнаж. По-лесно му беше нищо да не й казва, защото с разказа си излагаше на риск тяхното ново приятелство и своето участие в похода към Елдуист. Но мълчанието в случая бе равносилно на лъжа, а той не можеше да направи това. Тъй че почака, докато Морган и Пи Ел дълбоко заспят, докато нощта обгърне всичко в тъмнина и времето забави ход и мудно запълзи, после безшумно стана изпод одеялото, още скован и с болки след преживяното изпитание и прекоси осветеното от огъня пространство до мястото, където го чакаше тя.

Хвърли един поглед към развалините, край които преминаваше. Докато беше още светло, се бе опитал да потърси сред гаснещата пепел Друидската история, но нищо не можа да открие.

Куикнинг не беше заспала, както и очакваше. Седеше в сянката на огромна ела, далеч от спящите, сред дърветата. Той беше още слаб и не можеше да стигне далеч, но и не искаше да разговаря с нея, когато другите можеха да го чуят. Тя като че ли разбра това. Стана безмълвно и отиде заедно с него в гората. Когато се отдалечиха достатъчно, тя забави крачка и се обърна към него.

— Какво имаш да ми кажеш, Уокър? — попита тя и го дръпна до нея на хладната земя.

Нужно му беше малко време преди да започне. Без да знае защо, отново изпита познатото му чувство на близост с нея, и това едва не го накара да промени решението си, защото се страхуваше от онова, което имаше да й каже и как би погледнала на него тя.

— Куикнинг — започна най-сетне той и звукът на името й отново го накара да спре. Той си наложи да бъде по-решителен. — Преди да умре, Коглин ми даде една от книгите с Историята на Друидите. Книгата беше унищожена от огъня. В тази книга имаше едно място, където се казваше, че Черният камък на Елфите е Друидска магия и има силата да върне изчезналия Паранор. Сянката на Аланон ми постави тази задача, когато аз говорих с нея край Рога на Пъкъла преди няколко седмици — да върна Паранор и Друидите на Четирите земи. Това бе задача, която Коглин ме подтикваше да приема. Той ми донесе Историята на Друидите, за да ме убеди, че това може да стане.