Тери Брукс - Друидите на Шанара

Тя вдигна лице:

— Само че моят баща не бил сам, както мислел. Имало още един. Дори и баща ми не знаел за него в началото, убеден, че всички от неговия род са умрели много отдавна, че само той е оцелял. Баща ми грешал. Имало още един като него, който бил жив, но толкова променен, че никой не можел да го познае. Всички първоначални вълшебни същества извличали своята магическа сила от елементите на земята. Силата на моя баща идвала от реките и езерата, от водите, които подхранвали земята. Той построил Градини, за да ги подхранва, да им дава живот и да възвърне живота. Неговият брат, онзи, за чието съществуване той не подозирал, черпел магията си от камъка на земята.

Докато моят баща извличал своята сила от движението и промяната, неговият брат извличал силата си от постоянството и неизменността.

Тя помълча.

— Името му е Ул Белк. Той е Кралят на Камъка. Той нямал име в някогашни времена. Никой от сродните на баща ми същества не е имал име. Те не се нуждаели от имена. Баща ми е получил името си от земните хора; той не го е искал. Ул Белк си взел име от страх. Взел го, защото чувствал, че само с име би могъл да бъде сигурен, че ще оцелее. Името предполага дълготрайност. Дълготрайността станала всичко за него. Навсякъде наоколо му светът се променял, старият отстъпвал място на новия. Но той не искал да приеме, че ще се промени, искал да бъде неизменен като камъка, от който извличал силата си. За да оцелее, той твърдо се вкопчил в навиците, на които се крепял, в почвата, на която разчитал. Скрил се, когато Великите войни разрушили почти всичко. Скрил се отново, когато войните на магията, Войните между Расите заплашвали да сторят същото. Взел си име и се обгърнал в камък. Както моят баща, така и този свят бил сведен почти до нищо, едно незначително късче съществувание, което било всичко, което магията му можела да съхрани. Той отчаяно се хванал за него, докато войните на Човечеството бушували векове наред и чакал разумът да се върне в някаква степен. Но за разлика от моя баща Ул Белк отхвърлил завета на Словото. Той загубил представа за своята мисия в стремежа си да оцелее. Убеждението му било, че най-важното е да бъдеш жив, независимо на каква цена. Забравен бил обетът да пази и съхранява земята. Клетвата, че ще се грижи за живота на земята, загубила смисъл. Той пазел и трупал магическата си сила с единствената мисъл — че когато тя е достатъчно могъща, той ще може да бъде сигурен, че нищо никой повече няма да заплашва неговото съществуване.

Куикнинг сведе очи, после ги вдигна отново, изпълнени с удивление.

— Ул Белк е господарят на Елдуист, една педя земя далеч на североизток зад Костните планини, където Източните земи свършват при Тайдрейс. След като се бе крил векове наред, той се яви, за да се обяви за господар над Човешкия свят. Това той постига посредством магията си, която придобива все по-голяма сила в неговите ръце. Той я използва безогледно — по отношение на почвата, водите, дърветата и всички същества, които се хранят от тях. Той превръща всичко в камък и по този начин извлича още по-голяма магическа сила. Цял Елдуист се е превърнал в камък и същото започва да става и с околната земя. Тайдрейс все още го спира засега, защото е огромен и дори Ул Белк няма достатъчно магическа сила, за да победи океана. Но има едно място, където Елдуист се свързва с Източните земи и нищо не пречи на магическата отрова да се разпространява на юг. Освен баща ми.

— И Шадуините — добави Морган Лех.

— Не, Морган — каза тя и на никой не му убягна това, че тя се обръщаше към него само с първото му име. — Шадуините не са врагове на Ул Белк. Моят баща единствен се стреми да съхрани Четирите земи. И Шадуините, както и Каменният крал искат да видят Земите неузнаваеми — опустошени и лишени от живот. Шадуините и Ул Белк не си пречат взаимно, защото никой не е заплаха за другия. Някой ден това може и да се промени, но дотогава едва ли ще има значение за някой от нас.

Тя погледна Уокър.

— Помисли си само за ръката си, Уокър. Отровата, която беше проникнала в нея, беше на Ул Белк. Асфинкса служеше на него. Каквото и живо нещо да докоснат Каменният крал и подвластните му, то става твърдо и безжизнено като ръката ти. Това е източникът на силата на Ул Белк, това постоянство, тази неизменност.

— А защо е избрал да отрови мене? — попита Уокър.

Сребристата й коса улови един слънчев лъч и проблесна в мигновено озарение. Тя отърси светлината.

— Той е откраднал един Друидски талисман от Залата на Кралете и е искал да бъде сигурен, че който и да открие кражбата, ще умре преди да може да стори каквото и да било. Просто ти си имал лошия шанс да бъдеш този някой. Друидите, когато са били живи, са имали достатъчно сила да се противопоставят на Ул Белк. Той е изчакал всички да изчезнат, за да се появи отново. Единственият му враг вече е моят баща.