Тери Брукс - Талисманите на Шанара

Оказа се по-гладен, отколкото очакваше и само за минути омете всичко. Наоколо свещите пращяха и просветваха в мрака като светулки в безлунна нощ. Тишината бе нарушавана само от глухия шум на капки вода.

— Откога познаваш Кърта? — попита Пар, за да разсее страха от тишината наоколо.

Падишар сви устни. Толкова много белези имаше по лицето му, че то изглеждаше като лошо сглобен пъзел.

— От година. Дамсон ме запозна с него една вечер в парка. Не зная тя откъде го познаваше. — Той хвърли поглед към препарираните животни. — Странен човек, но можем да му имаме доверие.

Пар мълчаливо кимна.

Падишар се облегна на стола си и той изскърца.

— Какво ще кажеш за Меча, момко? — попита той, като придърпа чашата с бира и започна да я върти между пръстите си. — Дали е истинският?

Пар не можа да сдържи една усмивка.

— Хубав въпрос, Падишар. И на мене ми се иска да зная това.

И той разказа на вожда на независимите своите премеждия след битката в Шахтата — как Дамсон бе намерила братята Омсфорд в Народния парк, как се бяха запознали с Кърта, как бяха решили да се върнат още веднъж в Шахтата, за да се сдобият с Меча, как бе срещнал Ример Дал в подземната гробница и бе получил древния талисман от него без никаква съпротива, как Кол беше изчезнал и най-сетне как двамата с Дамсон оттогава насам бягаха и се криеха.

Онова, което Пар не разказа на Падишар, бе как Ример Дал го предупреди, че и той самият е Шадуин като Главния преследвач. Защото, ако това беше истина…

— Нося го със себе си, Падишар — каза накрая той, отклонявайки вниманието си от подобна възможност, и посегна към прашното острие, облегнато на бюрото — защото съм убеден, че рано или късно ще успея да разбера, дали е истинският.

Падишар мрачно свъси вежди.

— Тук има някаква измама. Ример Дал не може да бъде приятел на никого. Или този Меч е фалшив, или той е сигурен, че няма да можеш да го използваш.

Ами ако съм Шадуин…

Пар преглътна, за да отпъди страховете си.

— Да, зная. И наистина не мога да го използвам. Опитвам се да извикам магическата му сила, но нищо не става. — Той замълча. — Само веднъж в Шахтата, когато Кол… Вдигнах меча, който бях изпуснал и допирът му ме опари като въглен. Само за миг. — Той отново се замисли, за да си спомни по-ясно. — Магията на песента-заклинание още беше жива. Аз още държах този огнен меч. А после магията изчезна и Мечът на Шанара стана пак хладен при допир.

Едрият мъж кимна с глава.

— Така значи, момко. Магията на песента-заклинание трябва да има някаква връзка с Меча на Шанара. Логично, нали? А ако е така, значи Ример Дал е можел да ти отстъпи Меча без да му мигне окото.

Пар поклати глава.

— Да, но откъде би могъл да знае за подобна връзка?

Може би по-скоро Главният преследвач знаеше, че Мечът не може да служи на един Шадуин.

— Ами Аланон? Нима той не е можел да знае за една такава връзка? Защо ще ме праща да търся Меча, ако не мога да го използвам?

Падишар, разбира се, не можеше да отговори на нито един от тези въпроси и няколко минути двамата просто останаха загледани един в друг. После едрият мъж каза:

— Моите съболезнования за брат ти.

Пар моментално отмести очи, после отново погледна към него:

— Дамсон ми помогна да… — той си пое дълбоко дъх. — да понеса болката, която ми се струваше непоносима. — Усмихна се иронично. — Обичам я, Падишар. Трябва да си я върна.

Падишар кимна.

— Ако изобщо е изчезнала, момко. Не знаем нищо със сигурност.

Звучеше неуверено и погледът му бе загрижен и разсеян.

— Едва понесох загубата на Кол. Не мога повече.

Пар упорито го гледаше в очите.

— Зная. Ще ти я върна, обещавам ти.

Падишар се протегна към каната с бира, наля си доста и се досети да сипе малко и на Пар. Изпи чашата си на един дъх и бавно я остави на масата. На Пар не му се говореше повече за всичко това.

— Кажи какво става с Морган — тихо предложи той.

— А, Планинеца ли — лицето на Падишар светна. — Той ми спаси живота в Шахтата, когато вие с брат ти избягахте. После при Джут ме спаси още веднаж. Лоша работа беше.

И той продължи да разказва — как се бе счупил Мечът на Лех, докато бягаха от Шахтата и Шадуините, как Федерацията ги бе преследвала до Джут и ги бе обкръжила, как бяха дошли Пълзачите, как Морган разбра, ме Тийл е Шадуин, как тримата с Планинеца и Стеф я бяха гонили чак до пещерите отвъд Джут, където Морган сам се бе изправил срещу Тийл и с малкото останала сила в счупения му Меч бе успял да я унищожи, как независимите се бяха изплъзнали от обсадата на Федерацията и как подир туй Морган се бе разделил с тях, за да отиде обратно в Кулхавен при Дуорфите и да изпълни последната молба на Стеф.