Тери Брукс - Талисманите на Шанара

Най-сетне се измъкнаха на улицата. Вдъхнаха влажния нощен въздух запъхтяни, пот се стичаше по лицата им. Мрак се бе спуснал над прашните, каменливи тесни улички. Хората се разбягваха с писъци, когато отвсякъде изникваха войници на Федерацията и с крясъци и ругатни се нахвърляха върху всеки, който се изпречеше на пътя им.

Без да каже нито дума, Дамсон се спусна надолу по една алея и поведе Пар и Падишар през тъмен тунел, който вонеше на отпадъци и изпражнения. Преследвачите им веднага се спуснаха след тях, но загубиха следите им. Дамсон ги измъкна по една странична уличка до задната врата на някаква кръчма. Минаха през слабо осветеното помещение, покрай мъже, сгърбени над масите и тежко отпуснати на столовете, около печката и покрай бара, след което излязоха от предната врата.

От двете страни имаше схлупени стрехи. Улицата бе пуста.

— Дамсон, защо се забави? — попита Пар шепнешком, както тичаха. — Онази капандура…

— Моя е вината, Равнинецо — ядосано отвърна тя. — Бях залостила вратата с една машина, да не се вижда. Предположих, че така е по-безопасно за тебе, но сбърках. Само че за войниците не съм виновна. Или сами са открили скривалището, или са проследили Падишар.

Едрият мъжага се канеше да каже нещо, но тя го сряза:

— Побързай. По петите ни са.

Тъкмо в този момент от двете им страни в мрака изникнаха тъмните силуети на войниците на Федерацията. Дамсон рязко смени посоката, спусна се към далечната редица от постройки и ги преведе през един тесен проход, през който едва успяха да се промъкнат. Разярени крясъци се чуваха зад гърба им.

— Трябва да се доберем до централния Тирски път! — задъхано каза тя.

Излязоха на пазарен площад, където се подхлъзгаха по хранителни отпадъци и се закачаха в кофите за боклук. Огромна двойна врата се изпречи пред тях. Дамсон напразно се опитваше да освободи резето. Накрая Падишар го разби с един ритник.

Тъкмо се измъкнаха, когато пред тях се изпречиха войници с извадени шпаги. Падишар се спусна насреща им и ги накара да побягнат. Двамина паднаха, другите се разпръснаха.

Някакъв неочакван шум накара Пар да се обърне наляво. Един Преследвач се появи в мрака, с монограма на вълчата глава, който просветваше върху тъмното му наметало. Пар насочи срещу него магията на песента-заклинание под формата на зловеща змия и Преследвачът със стон рухна.

Побягнаха надолу по улицата, свърнаха в една, после в друга пресечка. Издръжливостта на Пар бе подложена на изпитание, не можеше дъх да си поеме, почти се задушаваше, гърлото му пресъхваше от праха и страха. Все още бе отслабнал след битката в Шахтата, не се беше възстановил напълно от пораженията, които му бе нанесло използването на магията. Той здраво стискаше до гърдите си Меча на Шанара, който сякаш ставаше все по-тежък с всяка стъпка.

Свиха зад ъгъла и спряха да отдъхнат под навеса един обор, заслушани в наближаващата врява.

— Невъзможно е да са ме проследили! — заяви Падишар като изплю кръв от напуканите си устни.

Дамсон поклати глава.

— Не мога да разбера, Падишар. Как са могли да узнаят всички скривалища и да ги обходят. Включително и това.

Изведнаж очите на водача на въстаниците светнаха. Той разбра.

— Трябваше да се досетя по-рано. Това е онзи Шадуин, дето уби Хайърхоун. Представяше се за Джудже! — Пар вдигна рязко лице. — Той някак си бе узнал всичките ни скривалища и ги беше издал, както издаде и Джут.

— Почакай. За какво Джудже става дума? — смутени попита Пар.

Но Дамсон отново ги поведе подире си. Излязоха на едно кръстовище от около шест пресечки. Влачеха се с последни сили в зноя и сумрака. Бяха вече близо до Тирския път, централната градска улица. Пар едва се влачеше, въпросите не му даваха мира. Значи ги беше предало някакво Джудже? Дали не беше Стеф или Тийл? Опита се да преглътне. Гърлото му бе пресъхнало. Какво ли бе станало в Джут? И къде ли е Морган Лех? — мина му ненадейно през ума.

Изневиделица се появиха войници, които се изпречиха на пътя им. Дамсон бързо изтласка Падишар и Пар в сянката на сградата. Те прилепнаха плътно до стената, склонили една до друга глави.

— Открих Кърта — припряно прошепна тя, оглеждайки се наляво и надясно при виковете, които започнаха да достигат до тях. — Той ни чака при кожарските работилници на Тирския път, за да ни изведе вън от града през подземните тунели.

— Значи, успял е да се измъкне! — отдъхна си Пар.

— Нали ги казах, че е изобретателен — прокашля се Дамсон и се усмихна. — Ала за да ни помогне, ще трябва да се доберем дотам по Тирския път, минавайки съвсем близо до войските. Ако се случи да се откъснем един от друг, не спирайте, а продължавайте в тази посока.