Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Продължиха из двора, като се оглеждаха наоколо предпазливо. Въздухът беше влажен и зловонен, миришеше на блато и гнило. Това бе странно, тъй като бяха навътре в планината. Но те се бяха спуснали доста надолу, откакто влязоха през пукнатината в кратера, и Тей предполагаше, че може би отново са близо до морското равнище. Той вдигна поглед към дърветата, храстите и лозите, които растяха високо над тях, по скалата, и видя, че мъглата е по-скоро ситен дъжд. Усещаше влагата по лицето си. Погледна към крепостните врати и прозорци, които приличаха на черни дупки в мъглата. Метални дръжки и ключалки висяха напълно ненужни; почти на всеки ъгъл дървото бе прогнило. Влагата беше разяла камъка и хоросана. Тей се приближи до стената на най-близката кула и потри камъка с ръка. Повърхността му се зарони като пясък под пръстите му. Тази древна крепост, тази Чу Магна създаваше неприятното усещане, че ще се разпадне при първия по-силен полъх на вятъра.

И тогава Тей видя Врий Иридън, който бе коленичил в центъра на двора, с наведена между раменете глава, обвил ръце около себе си, за да не се свлече напълно, дрезгавото му дишане отекваше в тишината. Втурна се и коленичи до него. Прейа също се появи, после и Джърл, по лицата им бе изписана тревога.

— Какво става? — попита Тей. — Зле ли ти е?

Локатът кимна бързо, протягайки ръце към него, молейки за подкрепата му, трепереше като в треска.

— Това място! — едва промълви той. — По дяволите, не го ли усещаш?

Тей го притисна към себе си.

— Не, не усещам нищо. Ти какво чувстваш?

— Ужасна мощ! Зло, дере като пясък кожата ми! Първо не усещах нищо и после изведнъж се появи! Завладя ме изцяло! За миг не можех да си поема дъх!

— Какво представлява? — бързо попита Джърл, като се приближи още към тях.

Локатът поклати глава.

— Не мога да кажа! Досега не съм срещал подобно нещо! Не беше видение, нито интуиция, нито… каквото и да било. Просто мрак, вълна от мрак, а след това се почувствах…

Той си пое дълбоко дъх, затвори очи и застина. Тей погледна бързо към него, опасявайки се, че е изгубил съзнание. Но Прейа го докосна и поклати глава; Врий Иридън само си почиваше. Тей остана на колене, обгърнал локата в прегръдките си, а другите от групата стояха в очакване.

Най-накрая Врий отвори очи, издиша дълго, освободи се от Тей и се изправи на крака. Когато застана пред тях, вече изглеждаше достатъчно стабилен, но ръцете му още трепереха.

— Черният елфически камък е тук — прошепна той. — Него усетих, източника на злото. — Той примигна, после се взря в Тей. — Мощта му е огромна!

— Можеш ли да кажеш къде е? — попита Тей, опитвайки се да запази спокойствие.

Локатът поклати глава, обгръщаше с ръце тялото си, като да се предпази от нещо.

— Някъде напред. В крепостта.

Продължиха към същинската крепост. Тей отново водеше, изпращаше мрежата на магията си напред, за да ги пази от опасности. Минаха през входа в центъра на крепостта и тръгнаха по коридорите във вътрешността й. Тей усещаше Джърл до себе си и Прейа на стъпка назад. Осъзна, че се опитват да го предпазят. Поклати глава. Беше разстроен от неспособността си да усети близостта на Черния елфически камък, което се бе удало толкова лесно на Врий Иридън. Друидската му магия го бе провалила. Но защо? Дали тя не беше безполезна в тази крепост? Не, отговори си сам, защото беше усетил някакво присъствие преди да влязат, очи, които ги наблюдават. Но чии бяха те? Черният елфически камък не би могъл да притежава интелигентност, но явно тук живееше нещо. Какво ли бе то?

Те продължаваха да вървят из крепостта, като слизаха все по-навътре, в най-дълбоките й катакомби. Всичко бе покрито от сенки, подобно на тъмни пластове прашно кадифе. След стъпките им се вдигаше прах, който замъгляваше въздуха. Мебелировката на крепостта вече бе изгнила и се беше разпаднала. Нищо не беше останало, освен парчета метал и парцали. Пирони стърчаха от стените там, където преди бяха висели гоблени и картини. Нищо не бе останало от произведенията на древните художници и занаятчии. Вървяха по коридори и проходи до стаите, някои от които огромни и царствени, други — малки и интимни, но всички лишени от живот. По коридорите, които прекосяваха, имаше редици пейки, но когато Тей сложи ръка върху една от тях, тя се разтроши на прах. В нишите имаше счупено стъкло. Оръжия лежаха строшени и вече безполезни, сред купчини изгнило дърво и ръждив метал. Таваните се издигаха в облаци от мрак, а прозорците зееха като кухини на ослепени очи. Нищо не помръдваше, тишината беше като в гробница.