Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

След още петдесетина метра излязоха на брега на огромно езеро. Неговата поява бе така неочаквана, че всички се заковаха на местата си и се втренчиха невярващо. То изпълваше огромен кратер, водите му бяха обширни и спокойни, ненабраздявани дори от най-леката вълничка. Над него се виждаше небето, безоблачен син купол, през който към кратера струеше светлина и топлина. Слънчевите лъчи се отразяваха в повърхността на водата и езерото бе като огледало за околните скали, като изобразяваше дори най-малкия детайл от релефа им. Тей огледа скалите и откри гнездата на риболовците високо горе. Птици обаче не се виждаха. Под заслона на планинските скали и по равната шир на езерото не помръдваше нищо, тишината бе всепоглъщаща и пълна и някак крехка като стъкло.

След кратко обсъждане с Джърл, Прейа Старли ги поведе наляво по брега на езерото. Той представляваше смес от натрошени скали и плоски камъни, които проскърцваха под ботушите им и звукът откънтяваше зловещо в пещеро подобната кухина на кратера. Тей хвърли магията си напред, за да търси капани и скрити опасности, но линиите на земната енергия бяха толкова мощни и древни, че разкъсваха крехката му мрежа и го принуждаваха да я изгражда отново. Той придърпа Джърл близо до себе си и го предупреди, че тук има огромна магия, стара като света.

Тя пазеше кратера и всичко, което лежеше в него. Тей не можеше да открие някаква конкретна опасност в нея, нито източника или предназначението й. Не смяташе, че са заплашени, но беше по-добре да бъдат предпазливи.

Продължиха, докато не обиколиха езерото почти наполовина. Все още не се забелязваше никаква следа от живот или знак, че отвъд има нещо, което могат да видят. Нито Тей със своята друидска магия, нито Врий Иридън с дарбата си на локат успяха да открият онова, което търсеха. Слънцето беше проникнало отвъд скалния склон и сега приличаше директно над тях — горящо кълбо насред синьото. Не можеха да погледнат нагоре, без да ги заслепи, затова свеждаха очи към земята, докато вървяха.

И тогава, с настъпването на зенита, Тей Трифънйъд видя сянката.

Беше се отдръпнал, за да открие по-високо място, от което да огледа другия бряг през заслепяващите отражения по повърхността на езерото. Докато търсеше подходяща позиция, откъдето да види нещо въпреки блясъка, той забеляза, че сянката на една голяма издатина високо над езерото пада върху скалната стена на няколко метра напред. Сянката пълзеше по стената до една тясна пукнатина и спираше. Нещо около тази пукнатина привлече погледа му. Той изпрати магията си да я изследва.

Това, което откри, беше надпис, издълбан в скалата.

Тръгна бързо напред, за да настигне Прейа, и заедно насочиха дружината натам. Секунди по-късно стояха пред цепнатината, взирайки се в надписа. Той беше древен и неразгадаем. Беше на елфически, но на непознат диалект и почти изличен от времето.

Тогава, внезапно вдъхновен, Врий Иридън пристъпи напред, накара Джърл и Тей да го повдигнат, протегна ръка и прокара пръсти по надписа. Остана така за момент, със затворени очи, ръцете му ту се движеха, ту спираха, ту пак започваха да го обхождат. После се спусна пак долу. Като в транс, той се наведе към скалата, на която стояха, и като, че без да вижда какво прави, защото очите му бяха втренчени в нещо, невидимо за останалите, започна да драска с парче камък думи по гладката повърхност.

Тей се наведе, за да прочете написаното.

ТОВА Е ЧУ МАГНА. НИЕ ВСЕ ОЩЕ ЖИВЕЕМ ТУК. НЕ ДОКОСВАЙ НИЩО. НЕ ВЗИМАЙ НИЩО. НАШИТЕ КОРЕНИ СА ДЪЛБОКИ И СИЛНИ. ПАЗИ СЕ.

— Какво означава това? — прошепна Джърл.

Тей поклати глава.

— Това е магическа защита над онова, което лежи отвъд тази цепнатина. Означава, че всяко вмешателство ще доведе до неприятни последствия.

— Тук се казва, че те са още живи — обяви Врий Иридън, а в гласа му звучеше неверие. — Това не може да бъде! Погледнете този надпис! Той е още от света на магията!

Те стояха, като ту се втренчваха в надписа, ту в цепнатината, ту се споглеждаха. Зад тях елфите-преследвачи и Прейа Старли чакаха. Никой не продумваше. Усещаха как времето се изнизва, как миналото и настоящето се сливат и преминават отвъд всяко понятие за земен живот и история. Сякаш бяха на ръба на пропаст, със съзнанието, че една грешна стъпка би ги запратила направо към смъртта. Хей чувстваше присъствието на магия така силно, сякаш усещаше допира й с кожата си. Магия стара, мощна и неустоима, надхвърляща всяка нужда и цел, изпълваше всичките му сетива и заплашваше да го залее изцяло.