Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Тогава го попитах как се казва и той ми отговори. Коглин. Каза, че друидите вече не са като едно време и че с изключение на Бремен вече не пътуват из Четирите земи както преди. Каза, че ще приемат историята, която бе измислил за мен, ако успея да демонстрирам лечителските си дарби. И че няма да си правят труда да ме проверяват повече, защото са прекалено доверчиви. Оказа се прав. Направих това, което ми каза, и друидите ме приеха. Тя въздъхна.

— Но разбираш защо помолих Бремен да ме вземе със себе си, нали? Заниманията с магия не се толерираха в Паранор, не и в някаква съществена степен. Само малцина, като Риска и Тей, имаха реална представа за нея. Трябваше да намеря начин да разбера как да контролирам своята собствена сила. Ако се издадях, че я притежавам, веднага щяха да ме прогонят. Друидите се плашат от магията. По-скоро плашеха се, сега вече ги няма.

— А нарасна ли мощта на магията ти? — попита той, щом тя спря. — Стана ли още по-неконтролируема? Такава ли беше, когато я призова в крепостта?

— Да. — Устните й се свиха в тясна цепка и изведнъж в очите й се появиха сълзи — Разбираш ли, тя ме завладя изцяло. Като потоп, който заплашва да ме погълне. Не можех да дишам!

— Значи ти се обърна към Бремен за помощ; за да те научи как да я ръководиш, единствения друид, който би могъл да разбере мощта й.

Тя го погледна право в очите.

— Не се извинявам за онова, което извърших.

Той я гледа дълго, преди да отговори.

— И за минута не съм си помислял, че би го направила. Нито пък аз съм човекът, който има право да те съди. Не съм живял твоя живот. Но смятам, че лъжите трябва да свършат тук и сега. Мисля, че трябва да кажеш на Бремен, когато го видим отново, това, което разказа на мен. Ако очакваш да ти помогне, най-малкото би трябвало да си откровена с него.

Тя кимна и изтри раздразнено очите си.

— Това и смятам да направя. — Изглеждаше малка и уязвима, но гласът и бе твърд. Той осъзна, че това щеше да й коства много.

— Можеш да ми се довериш — каза тя внезапно, сякаш прочела мислите му.

— Да, но не и на магията ти — поправи я той.

— Не. Въпреки нея. Трябва да ми вярвате, че няма да я използвам, ако Бремен забрани.

Кинсън я изучава безмълвно за момент, после кимна.

— Така може.

Изведнъж му хрумна, че те доста си приличат. И двамата бяха пътували надалеч, за да загърбят миналото си, и за двамата това пътуване още не беше приключило. И двамата се бяха обвързали с Бремен, животът им беше сложно преплетен с неговия, и нито той, нито тя вече дори не си представяха, че някога са можели да постъпят другояче.

Той вдигна очи към небето и скочи на крака.

— Време е да тръгваме.

Почерниха лицата и ръцете си, привързаха металните прибори и оръжия, за да не подрънкват, слязоха от скривалището си сред скалите и тръгнаха да прекосят Раб. Нощният въздух беше хладен и мек, лек бриз повяваше от хълмовете и носеше дъх на билки и кедри. Облаците се рееха над тях, закриваха месеца и звездите така, че светлината им се разсейваше и те се появяваха само за кратко. В такава нощ звуците се разнасяха надалеч, затова Кинсън и Марет вървяха тихо и предпазливо из високите треви, като избягваха хлабавите камъни, които можеха да издадат присъствието им. На север светлините от лагера на армията приличаха на яркожълти, димящи минзухари на фона на мрачното небе. Те се простираха на запад до Драконовите зъби и на изток до Анар. Кинсън често спираше и се ослушваше в нощта. Марет вървеше на крачка зад него и мълчеше. Той усещаше къде е тя, без да се налага да се обръща назад, момичето бе като сянка зад гърба му.

Часовете се нижеха и равнините се простираха пред тях като че безкрайни, а от време на време им се струваше, че изобщо не напредват. Кинсън продължаваше да оглежда облачното небе, нащрек за крилати ловци. Но го правеше повече по навик, а не защото очакваше появата им. Бе разбрал от опит, че първо ще ги усети и тогава трябва бързо да се скрие. Ако чакаше да ги забележи, вече щеше да е станало твърде късно.

Спряха веднъж, свити в едно криво дере, обрасло с храсталак, за да отпият от меховете с ейл. Бяха седнали близо един до друг в мрака. Кинсън осъзна, че се чуди какво ли й е било, без семейство и приятели, отшелник заради своята магия, останала бездомна — поради обстоятелствата, а и по собствен избор. Тя е показала кураж в упоритостта си, с това, че не се е предала, когато за нея това е бил най-лесният избор, рече си той. Нито пък е направила компромис със себе си и останалите, когато е решила по кой път да поеме.