Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Кинсън смяташе, че се е върнал обратно в крепостта на друидите, и сега отново се зачуди защо. Бяха се измъкнали от Паранор сред въртоп от звуци и ярост, сред отприщената и разбесняла се магия, освободена от Марет и от нещо в самата крепост. Сякаш някакъв звяр се бе надигнал да ги погълне. На Кинсън му се стори, че може да усети дъха му във врата си и да чуе стърженето на ноктите му, докато ги преследва. Но те бяха избягали в горите и се бяха скрили там в избеляващия вече мрак на нощта, докато гневът на звяра отслабна от само себе си и съвсем отмря. Стояха под прикритието на дърветата целия следващ ден и оставиха Марет да спи. Бремен се грижи за нея, отначало видимо притеснен, но щом тя се пробуди за момент, колкото да изпие чаша вода, преди да заспи отново, той спря да се тревожи.

— Магията й е твърде мощна за нея — обясни той на Кинсън.

Продължиха да бдят над нея в късните утринни часове, след като се бе пробудила и после бе заспала отново. Слънцето беше високо над главите им и мрачният спомен от нощта беше започнал да избледнява. Виждаха притихналия Паранор отвъд дърветата, мъртъв и изпразнен от живот.

— Изглежда, че тя е дошла при друидите, за да намери начин да я разбере по-добре. Но предполагам, че не е прекарала достатъчно време с тях, за да го постигне. Вероятно поиска да дойде с нас, защото вярва, че можем да й помогнем.

Бремен поклати посивялата си глава.

— Но нали видя, че тя призова магията си, за да ме защити от изчадията, които Брона бе оставил да ме чакат, само че после веднага изгуби контрол над нея! Изглежда, не е способна да прецени от какво количество се нуждае. Или може би проблемът изобщо не е в преценката, а в самото призоваване, нейната магия приема, каквато форма си поиска. При всички положения, тя се излива от нея като река! В крепостта погълна онези създания като комари. Беше толкова мощна, че възбуди магията, която крепостта поддържа за своя защита, земната магия, вложена там от първите друиди. Това е магията, която аз раздвижих при завръщането си, за да се убедя, че все още пази крепостта от опити за разрушение. Не можех да защитя друидите от Господаря на Магията, но можех да предпазя Паранор. Магията на Марет бе така всепроникваща, че изглеждаше сякаш самата крепост е в опасност и затова се пробуди и земната магия.

— Ти каза веднъж, че нейната магия е присъща — размишляваше Кинсън. — От какво ли произтича, че е толкова мощна?

Старецът сви устни.

— От някой друг друид, може би. Или от елф, който носи старата магия във вените си. Някое създание, оцеляло от времето на вълшебния свят. Всеки от тези варианти е възможен. — Той повдигна едната си вежда озадачено. — Чудя се дали самата тя знае отговора.

— А аз се чудя дали би ни го казала, ако го знае — бе отговорът на Кинсън.

До този момент тя почти не бе говорила за това.

Когато Марет се събуди, Бремен вече бе заминал. На Кинсън се падна задачата да й обясни, че не трябва да използва магията си, докато друидът не се завърне и не поговори с нея. Тя прие този декрет просто с кимване. Не каза нищо за случилото се в крепостта, сякаш изцяло бе забравила за него.

Той свърши с яденето и вдигна очи. Тя го гледаше.

— За какво мислиш? — попита.

Той сви рамене и отвърна:

— За онзи, когото трябва да открием. Чудех се защо Бремен го смята за толкова важен.

Тя кимна бавно.

— Коглин.

— Ти знаеш името му?

Марет не отговори, сякаш не го бе чула.

— Може би някой от приятелите ти в Сторлок ще ни помогне.

Очите й станаха напълно безизразни.

— Нямам приятели в Сторлок.

За миг той просто се взираше в нея, без да може да разбере.

— Но нали каза на Бремен…

— Излъгах. — Тя си пое дъх и извърна очи от него. — Излъгах и него, и всички в Паранор преди това. Това бе единственият начин да ме приемат. Отчаяно желаех да се уча при друидите и знаех, че няма да ме допуснат, ако не им дам основателна причина. Затова им казах, че съм се обучавала при сторите. Дадох им и писмени документи в потвърждение на това, всичките фалшиви. Измамих ги съвсем преднамерено. — Тя вдигна очи. — Но сега ми се иска да престана с лъжите и да ти кажа истината.

Мракът около тях вече беше пълен и последните остатъци от дневната светлина избледняваха. Тъмнината обгърна мъжа и момичето и те вече едва се виждаха. Тъй като щяха да прекосят Раб през нощта, Кинсън не си бе направил труда да запали огън. Но сега му се искаше да го бе направил, за да вижда по-добре лицето й.

— Мисля — започна той меко, — че сега е подходящ момент за истината. Но откъде ще разбера дали това, което ще кажеш, е истината, а не просто друга лъжа?