Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Кинсън измъкна меча си. Беше изгубил лъка си, който сега сигурно щеше да му свърши по-добра работа — въпреки че всъщност никое оръжие нямаше да му е от полза. Ловкостта, която в миналото му бе служила толкова добре, също беше безполезна.

— Марет! — извика той отчаян.

След това изскочи от скривалището си и се втурна към черепоносеца.

Крилатият ловец се обърна да посрещне атаката, с вдигнати нагоре ръце и просветващи нокти. Кинсън осъзна, че няма да успее да се приближи до него, преди следващата огнена вълна да е изригнала, и отново отскочи встрани, за да потърси прикритие. Но такова нямаше. Черепоносецът се извиси над него, черен и заплашителен. Кинсън се опита да прикрие главата си.

Марет извика силно:

— Татко!

Щом чу това, черепоносецът се извъртя към нея, но Друидският огън вече струеше от върха на тоягата й. Кинсън връхлетя върху туловището на чудовището и го отхвърли назад към една стена. Препъна се и падна, опитвайки се да прикрие очите си. В сиянието на смъртоносната светлина лицето на Марет бе станало сурово, а очите й бяха твърди като камък. Тя насочи към черепоносеца силна струя огън, който прогори защитите му, грубата му кожа и погълна сърцето му. Съществото крещеше от омраза и болка, като разтвори ръце, сякаш, за да полети. Тогава Друидският огън го обгърна напълно и го изпепели.

Марет хвърли яростно тоягата и Друидският огън секна.

— Е, татко — изсъска тя към останките. — Ето, дадох ти ръцете си. Сега ми обясни за истината и лъжата. Давай, татко, говори ми!

Сълзи започнаха да се стичат по дребното й мургаво лице. Нощта като че отново се сгъсти около тях, тишината се върна. Кинсън се изправи бавно на крака, отиде до нея и внимателно я обърна към себе си.

— Не мисля, че той има да каже нещо по въпроса.

Тя завъртя глава и се сгуши в гърдите му.

— Бях такава глупачка. Сякаш не можех да се контролирам. Не можех да спра да го слушам. Почти му повярвах! На всички онези лъжи! Но той беше толкова убедителен. Откъде знаеше за баща ми? Откъде знаеше какво да каже?

Кинсън я погали по главата.

— Не зная. Понякога мрачните създания на този свят знаят тайните, които се опитваме да опазим. Те разкриват страховете и съмненията ни и ги използват срещу нас. Бремен ми каза това веднъж. — Той сведе лице към косата й. — Мисля, че това създание е чакало който и да е от нас — теб, мен, Бремен, Тей или Риска — всеки застрашаващ неговия Господар. Това беше капан също като онзи, който Господаря на Магията беше заложил в Паранор. И беше предназначен да улови всеки, който стъпи в него. Но този път Брона използва черепоносец, което означава, че сигурно е много изплашен от онова, което можем да сторим.

— Едва не погубих и двама ни — прошепна тя. — Ти беше прав за мен.

— Не, не бях прав — отвърна той веднага. — Ако бях дошъл сам, ако ти не беше с мен, щях вече да съм мъртъв. Ти ми спаси живота. И го стори със своята магия. Погледни земята, върху която стоиш, Марет. После погледни и себе си.

Тя го стори. Земята бе почерняла и обгорена, но тя беше невредима.

— Виждаш ли? — попита той меко. — Тоягата канализира магията ти, точно както каза Бремен. През нея изтича излишъкът, който може да е опасен за теб, и остава само онова, от което се нуждаеш. Най-после имаш контрол над нея.

Тя го погледна, в очите й се четеше тъга.

— Това вече няма значение, Кинсън. Аз не искам да контролирам магията си. Не искам да правя каквото и да било с нея. Омръзна ми от нея. Омръзна ми от мен самата — от това коя съм, откъде идвам, кои са родителите ми, от всичко.

— Не — каза той тихо, задържайки погледа й.

— Да. Искаше ми се да вярвам, че не съм така хипнотизирана. Ако не беше разрушил влиянието му върху мен, и двамата щяхме да сме мъртви. Аз бях напълно безполезна. Толкова съм погълната от търсенето на истината за себе си, че излагам на опасност всички. — Тя стисна устни. — Той се нарече мой баща. Един черепоносец. В едно излъга, но в друго може би не. Ами ако е вярно? Ако баща ми е черепоносец? Не бих искала да научавам. Не искам вече да имам нещо общо нито с магията, нито с друиди, нито с крилати ловци или талисмани. — Сълзите й отново потекоха, а гласът й затрепери. — Аз съм дотук. Нека друг да продължи с теб. Аз приключвам.

Кинсън се загледа в мрака.

— Не можеш да направиш това, Марет — рече той накрая. — Не, не казвай нищо, само ме слушай. Не можеш да го направиш, защото не си такъв човек. Трябва да продължиш. Помощта ти е нужна на онези, които не могат да си помогнат сами. Осъзнавам, че не си желала подобна отговорност. Но така стоят нещата, ще трябва да понесеш това бреме, то ти е дадено, защото си от малцината, които могат да го поемат. Ти, Бремен, Риска, Тей Трифънйъд — последните друиди. Само вие четиримата, защото вече никой друг не остана и може би няма и да се появи.