Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Като начало обърни силата на меча към себе си!

В очите на краля блесна страх и те просветнаха остро на светлината.

— Срещу себе си? Друидска магия?

— Послушай ме, Джърл — придума го Бремен, като стисна ръката си така, че десницата, която държеше меча да не се отпусне надолу. Оръжието сега приличаше на сребърна нишка, която ги свързваше, ярка и искряща. — Онова, което се иска от теб, не е никак лесно — вече те предупредих. Но е възможно. Ти трябва да обърнеш силата на меча срещу себе си. Трябва да позволиш на магията да те изпълни и да ти разкрие истините в собствения ти живот. Трябва да ги оголиш, да ги оставиш такива, каквито са, да се изправиш срещу тях. Някои ще бъдат жестоки. Ще ти е трудно да ги приемеш. Ние сме същества, постоянно променящи себе си и живота си, за да надживеем грешките си и провалите, на които сме изложени. В много отношения това ни прави уязвими за същество като Брона. Но ако ти устоиш на самопреценката, която изисква меча, ще излезеш от това преживяване по-силен от своя враг и ще го унищожиш. Защото, кралю на елфите, той не може да допусне такъв разобличителен поглед към своя живот, тъй като отвъд лъжите, полуистините и заблудите, е нищо!

Настъпи дълга тишина, докато двамата стояха един срещу друг, разменящи преценяващи погледи.

— Истината — промълви кралят на елфите накрая, гласът му беше толкова тих, че друидът едва го чуваше. — Тя е толкова крехко оръжие.

— Не — отвърна веднага старецът. — Истината никога не е крехка. Тя е най-мощното оръжие от всички.

— Наистина ли? Аз съм боец, войн. Оръжията са това, което познавам — оръжия от метал, носени от силен мъж. А ти казваш, че нищо от това няма да ми послужи, че не мога да разчитам на него. Казваш, че трябва да се превърна в нещо, което никога не съм бил. — Той бавно поклати глава. — Не зная дали ще мога да го направя.

Старецът го пусна и мечът се изплъзна между тях. Сухите пергаментови ръце легнаха на мощните плещи на краля и ги стиснаха. В това старо тяло се криеше неочаквана сила. В очите му имаше сурова решителност.

— Трябва да помниш кой си — прошепна друидът. — Трябва да помниш как си го постигнал. Ти никога не си отхвърлял предизвикателствата. Никога не си бягал от отговорност. Никога не си се страхувал. Надмогнал си онова, което би убило почти всеки. Това е твоята история. Тя е онова, което си.

Ръцете му стиснаха по-силно.

— Ти си надарен с огромна смелост, Джърл. Имаш храбро сърце. Но придаваш твърде голяма важност на смъртта на Тей и недостатъчна на собствения си живот. Не, не се ядосвай. Това не е критика към Тей, нито омаловажаване на неговата загуба. Това е просто коментар на нуждата да запомниш, че винаги живите са от значение. Винаги. Дай на живота си оценката, която заслужава, кралю на елфите. Бъди силен по начина, който се иска от теб. Не отхвърляй шанса, който имаш пред Господаря на Магията, само защото оръжието, дадено ти за тази битка, ти е непознато. То е непознато и за него. Той познава мечове, сътворени от човека. Ще очаква твоят да е поредното такова оръжие. Изненадай го. Дай му да вкуси друг вид метал.

Джърл Шанара се отдръпна, поклати глава и погледна със съмнение към меча.

— Знам, че е най-добре да се отнасяш с недоверие към онова, което ти е трудно да приемеш — каза той, като спря пред прозореца и се загледа в дъжда. — Трудно е. Изисква твърде много от мен. — Той сви устни. — Защо аз бях избран за това? Не мога да разбера. Толкова други щяха да са по-подходящи за подобно оръжие. Аз разбирам от стомана и груба сила. Подобно… подобно изкусно умение е твърде сложно за мен. Аз приемам истината като оръжие само в съветите и политиката. Струва ми се безполезна на бойното поле.

Той се обърна към друида.

— Бих се изправил пред Господаря на Магията без всякакво колебание, ако можех да приема този меч за обикновено острие от метал, изковано от майстор ковач. Щях да го приема като оръжие без всякакви уговорки, ако можех да го използвам просто като меч. — Силна болка пулсираше в сините му очи. — Но това? Не съм аз човекът, Бремен.

Друидът кимна бавно, не толкова в знак на протест, колкото с разбиране.

— Но ние имаме само теб, Джърл. Не можем да знаем защо ти си избраният. Може би защото ти е било съдено да станеш крал на елфите. Или по причини, които не можем да разберем. Мъртвите знаят повече от нас. Може би те са могли да ни кажат, но не са пожелали. Трябва да приемем това и да продължим. Ти си онзи, който ще носи меча в битка. Това е предопределено. Няма друг избор. Трябва да дадеш най-доброто от себе си.