Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Каза ми. Но той също не знаеше, че мечът е предназначен за мен. Разбрах го от локата Врий Иридън. Той също е имал видение как държа меча — меч с вградена на дръжката емблема на ръка, издигнала горяща факла. Каза, че това е инсигнията на друидите.

— Локат ли? — Бремен поклати глава. — А аз си помислих, че сигурно Тей ти е…

— Не. Тей Трифънйъд е мъртъв, загина в Брейклайн преди няколко седмици. — Гласът на краля на елфите прозвуча припряно и рязко, изричаше бързо думите. — Аз бях с него. Тръгнахме да открием Черния камък на елфите, както ти беше заръчал. Намерихме го, но се натъкнахме на създанията на Господаря на Магията. Имаше и черепоносци. Тей знаеше, че сме обречени. Собствената му магия беше вече изчерпана в усилието да се сдобие с Черния камък, затова…

Думите измениха на краля и той почувства как от очите му бликват сълзи. Гърлото му се сви и той не можеше да продума.

— Използвал е Черният камък и той го е унищожил — довърши старецът толкова тихо, че едва се чу. — Макар че го предупредих. Макар че е знаел какво ще го сполети. — Той стисна силно старите си, изкривени ръце. — Защото така е трябвало. Защото не би могъл да постъпи иначе.

Стояха безмълвни един срещу друг, извърнали очи. След малко Джърл се наведе да вдигне разпръснатите карти, започна да ги събира и да ги нарежда отново на масата до платнения вързоп. Старецът го гледа известно време, после се наведе да му помогне. Когато свършиха, друидът взе ръцете на краля в своите.

— Съжалявам за загубата му, съжалявам повече, отколкото мога да ти опиша. Той беше добър приятел и на двама ни.

— Той ми спаси живота — изрече тихо Джърл, като не знаеше какво друго да каже и след минута размисъл, реши, че това всъщност е напълно достатъчно.

Бремен кимна.

— Притеснявах се за него — измърмори той, пусна ръцете на краля и отиде до един от столовете. — Може ли да седнем, докато разговаряме? Вървях през цялата нощ и целия ден, за да стигна до теб. Момчето ме придружаваше. То е оцеляло след атаката над Варфлийт. Северната армия е опустошила и избила всичко по пътя си. Господаря на Магията става нетърпелив.

Джърл Шанара седна срещу него. Когато стиснаха ръцете му, дланите на стареца приличаха на сухи листа. Сякаш го бе докоснала самата смърт. Споменът за допира им все още витаеше в съзнанието му.

— Какво се е случило с джуджетата? — попита той, в усилието си да отклони мислите си в друга посока. — Не успяхме да научим нищо за тях.

— Джуджетата устояха на инвазията толкова дълго, колкото можаха. Сведенията за случилото се след това доста се разминават. Зная за слуховете, но имам причина да вярвам, че те не са верни. Изпратих приятели да открият истината и да доведат джуджетата на помощ, ако са в състояние да го направят.

Кралят поклати глава, изглеждаше обезсърчен.

— Защо ще идват да ни подкрепят, щом ние не им помогнахме? Ние ги предадохме, Бремен.

— Имали сте причина.

— Вероятно. Но вече не съм толкова сигурен. Знаеш ли за смъртта на Куртан Балиндарох? И за смъртта на цялото му семейство?

— Казаха ми.

— Направихме каквото можахме. Тей и аз. Но Върховният съвет не искаше да предприеме нищо без крал, който да ги води. Затова се отказахме от усилията си да помогнем на джуджетата и тръгнахме да търсим Черния елфически камък. — Той замълча за миг. — Сега вече се съмнявам в мъдростта на избора ни.

Друидът се облегна назад, а тъмните му очи искряха.

— Черният камък у теб ли е?

Кралят кимна.

— Скрит е на сигурно място и чака пристигането ти. Не исках да си имам повече работа с него. Видях какво може да направи. Разбрах колко е опасен. Единственото, което ми носи някакво успокоение в цялата тази история, е, че Камъкът може да ни помогне да унищожим Господаря на Магията и неговите изчадия.

Бремен поклати глава.

— Не, Джърл. Черният камък няма да послужи за тази цел.

Думите бяха резки и смразяващи. Кръвта нахлу в лицето на краля, гърлото му се сви от гняв.

— Искаш да ми кажеш, че Тей е умрял за нищо? Това ли искаш да ми кажеш?

— Не се ядосвай на мен. Не аз определям правилата в тази игра. Аз също съм пионка в ръцете на съдбата. Черният камък на елфите не е оръжие, което може да унищожи Господаря на Магията. Знам, че ти е трудно да повярваш, но е така. Той е мощно оръжие, но покварява онези, които го използват. Заразява ги със същата мощ, която искат да победят. Господаря на Магията е толкова пропит със зло, че всеки опит да се обърне срещу него Черния камък ще доведе до унищожаването на приносителя му.