Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Тогава защо рискувахме толкова много, за да го намерим? — Кралят беше станал морав от гняв.

Думите на стареца прозвучаха кротко и убедително.

— Защото не можехме да позволим той да попадне в ръцете на Брона. Тогава Камъкът щеше да се превърне в оръжие, пред което нямаше да можем да устоим. И защото, кралю на елфите, той ни е нужен за нещо още по-важно. Когато всичко това свърши и Господаря на Магията вече го няма, Камъкът ще позволи на друидите да помагат на Земите, дори след моята смърт. Чрез него магията и знанието на друидите ще оцелеят.

Кралят се взираше безмълвно в него, все още неразбиращ. Тихо почукване на вратата отвлече вниманието им. Джърл примигна, после извика ядно:

— Кой е?

Вратата се отвори и влезе Прейа Старли. Тя не изглеждаше никак смутена, че ги е прекъснала. Хвърли поглед към Бремен, после към Джърл.

— Бих искала да отведа момчето при Дворцовата стража, за да се нахрани и да си почине. Изтощено е. Не е нужно да пази повече. Аз ще се погрижа никой да не ви безпокои. — Тя отново извърна очи към Бремен. — Добре дошъл в Арборлон.

Старецът стана и леко се поклони.

— Милейди Прейа.

Тя се усмихна в отговор.

— Не, за теб съм само Прейа. — После лицето й леко помръкна. — Значи знаеш какво се случи?

— Че Джърл е крал, а ти негова кралица? Първо това научих, щом влязох в града. Всички говорят за вас. Вие двамата сте благословени, Прейа. Ще бъдете опора един за друг и за своя народ. Тази новина ме направи щастлив.

Очите й грейнаха.

— Много си любезен. Надявам се, че ти ще бъдеш наша опора в това, което предстои. Сега моля да ме извиниш. Ще взема момчето с мен. Не се тревожи за него. Вече станахме приятели.

Тя излезе и затвори вратата след себе си. Бремен отново се обърна към краля.

— Голям късмет имаш с нея — каза тихо той. — Надявам се, осъзнаваш това.

Джърл Шанара се беше замислил за друго време, не тъй далече в миналото, когато бе изправен пред възможността да я изгуби. Все още го преследваше мисълта, че толкова е грешил в отношението си към нея. Тей и Прейа, най-близките му хора на света: беше разбирал и двамата погрешно, не бе успял да ги опознае така, както трябваше, и бе получил урок по начин, който не можеше да забрави.

В стаята отново стана тихо, здрачът изпълни ъглите със сенки, чуваше се дъждът навън. Кралят се изправи и отново запали лампите, които вятърът беше изгасил. Мракът се разпръсна. Старецът го гледаше, без да говори, и чакаше.

Джърл седна отново, някак неловко. Челото му се набразди, щом срещна острия поглед на Бремен.

— Точно си мислех колко е важно да не приемаме нищо за даденост. Трябваше да имам това предвид в историята с Черния камък. Но ми беше невъзможно да понеса смъртта на Тей, без да мисля, че той е загинал за добра кауза. Погрешно предположих, че целта е унищожаването на Господаря на Магията. Трудно ми е да приема, че е загинал в името на нещо друго.

— Трудно е да приемем, че изобщо е мъртъв — каза тихо Бремен. — Но той жертва живота си за кауза, която, макар да не е свързана с унищожаването на Господаря на Магията, е не по-малко важна или значима само защото ти си смятал, че Камъкът има друго предназначение. Тей щеше да разбере това, ако беше тук. Като крал, ти също трябва да го сториш.

Усмивката на Джърл беше сардонична и изпълнена с болка.

— Все още съм нов в този занаят. Не съм искал да ставам крал.

— В това няма нищо лошо — сви рамене друидът. — Амбицията не е от онези черти на характера, които биха ти помогнали в борбата срещу Брона.

— А какво ще ми помогне тогава? Разкажи ми за меча. — Нетърпението на краля надделя над гнева и обезсърчението му: — Северната армия настъпва срещу нас. На два дни път от Рен са. Трябва да ги задържим там или сме загубени. Но за да имаме някакъв реален шанс, трябва да разполагам с оръжие, срещу което Господаря на Магията няма да може да устои. Ти казваш, че ми носиш такова. Каква е тайната му? Какво може да прави?

И той зачака и се взря в друида с пламнало лице. Бремен не помръдна, задържайки погледа му, не каза нищо. После стана, отиде до масата с картите, взе платнения вързоп и го подаде на краля.

— Сега това е твое. Отвори го.

Джърл Шанара го послуша, развърза вървите и започна внимателно да развива платното. Когато приключи, държеше в ръце меч в ножница. Оръжието беше необикновено дълго и голямо, но леко и съвършено изваяно. В края на дръжката имаше изображение на ръка, държаща горяща факла. Кралят измъкна острието от ножницата, удивявайки се на гладката му, превъзходна повърхност, на усещането, което предизвикваше — сякаш наистина бе направено за него. Изучава го мълчаливо известно време. Пламъкът от факлата пълзеше нагоре към върха на острието и в сумрака на кабинета, той почти успя да си представи, че изображението сияе със собствена светлина. Вдигна меча пред себе си, пробвайки тежестта и баланса му. Металът проблясваше на светлината на; лампите, жив и търсещ.