Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Извърна се от огъня и се загледа отново през прозореца. Сив и влажен, денят се изнизваше, без да е донесъл надежда.

Входната врата се отвори и затвори, едно наметало беше свалено и окачено на закачалката, Прейа Старли тръгна през стаята. Влага блестеше по лицето, ръцете и гладката й кафеникава кожа, все още белязана от драскотините, получени по време на пътуването им до Брейклайн. Тя изтръска водата от къдравата си, канелена коса, и пръските се разхвърчаха навсякъде. Меднокафявите й очи го изучаваха, сякаш изненадани от видяното.

— Искат да те направят крал — обяви тя тихо.

Той се втренчи в нея.

— Кой?

— Всички. Върховният съвет, кралските съветници, хората по улиците, Дворцовата стража, армията, всички. — Тя се усмихна едва. — Казват, че ти си единствената им надежда. На Алитен не може да се разчита, той е твърде неразумен за този пост. Няма опит. Няма умения. Макар че вече е крал, те искат да си отиде.

— Но след него има още двама оцелели внуци. Какво ще стане с тях?

— Те са бебета, едва проходили. Освен това, елфите не искат деца да заемат трона на Балиндарох. Искат теб.

Той поклати глава, отказвайки да повярва на думите й.

— Но те нямат право да взимат такова решение. Никой няма право.

— Ти имаш — каза тя и отиде до огъня — слабо, гъвкаво като на котка тяло в сумрака, пълно с грация и сила. Джърл се възхити на лекотата, с която се движеше, на спокойствието й. Беше впечатлен от дълбочината на нейната сила, дори сега, при всичко случило се. Тя стоеше пред огъня и триеше ръцете си, за да ги стопли. След минутка спря и остана загледана в пламъците.

— Чух гласа му днес — каза накрая. — На улицата. Гласа на Тей. Викаше ме, викаше името ми. Чух го ясно. Обърнах се, толкова бях нетърпелива да го открия, че се блъснах в човека зад мен. Избутах го, без да обръщам внимание на протестите му, за да намеря Тей. — Тя поклати бавно глава. — Но него го нямаше. Въобразила съм си.

Гласът й замря до шепот. Тя не се обърна.

— Още не мога да повярвам, че си отиде — каза след миг Джърл. — Все си мисля, че е просто някаква грешка, че е някъде вън и всеки момент ще влезе през вратата.

Той гледаше към сянката на портала.

— Не искам да бъда крал. Искам Тей отново да е жив. Искам всичко да си бъде както преди.

Прейа кимна мълчаливо и погледа още известно време пламъците. Чуваха плясъка на дъжда по покрива и прозорците и шепота на вятъра.

Тя се обърна и застана пред него. Той не можеше да разчете погледа й. В него се преливаха толкова много емоции.

— Обичаш ли ме? — попита тя направо, взирайки се в очите му.

Той бе така изненадан от въпроса, беше го хванала напълно неподготвен, че не успя да отговори. Само я гледаше с отворена уста.

Тя се усмихна, сякаш знаеше нещо, което той не е успял да научи. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Знаеше ли, че Тей беше влюбен в мен?

Той бавно поклати глава, втрещен.

— Не.

— Откакто се помня. — Тя помълча и после добави: — Така, както ти винаги си бил влюбен в Кира. — Протегна се бързо и сложи пръст на устните му. — Не, остави ме да довърша. Това трябва да бъде казано. Тей беше влюбен в мен, но никога нищо не направи по въпроса. Дори не беше способен да говори за това. Чувството му за лоялност към теб беше толкова силно, че не можеше да мисли за себе си. Знаеше, че аз принадлежа на теб и макар че не бе сигурен в твоите чувства, не се намеси. Вярваше, че ме обичаш и ще се ожениш за мен, и не искаше да изложи на опасност отношенията си с нас, като промени това. Знаеше за Кира, но осъзнаваше и че тя не е за теб, макар ти да не го проумяваш.

Пристъпи по-близо до него. Сълзите започнаха да се стичат по бузите й, но тя не им обърна внимание.

— Това бе онази страна на Тей Трифънйъд, която ти никога не видя. Не я видя, защото не гледаше. Той беше цялостен човек, като теб и мен. Никой от вас не разбираше другия така, както си мислеше. Всеки беше като сянка на другия, но и толкова различен в някои отношения, както сянката е различна от плътта. Аз познавам тези различия. Винаги съм ги знаела.

Тя преглътна.

— Сега и ти ще трябва да се изправиш пред тях. И пред това какво е да си жив, когато сянката ти е мъртва. Тей си отиде, Джърл. Ние оставаме. Какво ще стане с нас? Трябва да решим. Тей ме обичаше, но е мъртъв. А ти обичаш ли ме? Обичаш ли ме така силно? Или Кира винаги ще бъде между нас?

— Кира е омъжена — каза той меко, със задавен глас.

— Кира е жива. Животът поражда надежда. Ако я искаш толкова силно, сигурно ще намериш начин да я имаш. Но не можеш да имаш и двете ни. Аз изгубих единия от двамата най-важни мъже в живота си. Загубих го, без дори да имам време да поговоря с него, както сега говоря с теб. Няма да позволя това да се повтори.