Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

По време на завръщането им от Брейклайн, две нощи преди да достигнат Арборлон, Джърл попита локата дали би могъл да му разкрие някакви видения или предусещания за бъдещето, които биха повлияли на онова, което се опитваха да направят. Не му беше лесно да моли за това и Врий Иридън го знаеше. След кратък размисъл локатът отвърна, че би могъл — че ще стори всичко по силите си, за да помогне. Даже би се радвал да предложи услугите си на Джърл, ако той реши, че ще има полза от тях. Те си стиснаха ръцете, за да скрепят договорката и въпреки че нямаше да го признаят, началото на своето приятелство.

И сега, локатът дойде за първи път от два дни и щом пристъпи на сухо в къщата изглеждаше напълно съсипан. Износената му наметка бе прогизнала, дребната му, слаба фигура се бе сгърбила и трепереше. Прейа го посрещна на вратата, взе наметалото му и го отведе до огъня, за да се стопли. Джърл наля чаша силен ейл и му я подаде. Прейа зави стареца с одеяло. Врий Иридън прие всичко това, като мърмореше благодарности и ги поглеждаше крадешком. Погледът му бе напрегнат. Нещо го беше довело при тях.

— Трябва да ти кажа нещо — рече той на Джърл, след като се постопли и вече можеше да говори, без да трепери. — Имах видение, което те засяга.

Джърл кимна и попита:

— Какво видя?

Локатът потри ръце, после отпи няколко глътки от ейла. Лицето му беше измършавяло, а очите — хлътнали и празни, сякаш не бе спал добре. Но той изглеждаше като обсебен още след завръщането им в Брейклайн. Събитията в Чу Магна го смазаха психически. Крепостта и нейните обитатели го бяха атакували безжалостно в опитите си да го прекършат, за да не бъде от полза за Тей Трифънйъд, когото те смятаха за свой. Бяха се провалили, но щетите, нанесени му от атаката, бяха явни.

— Когато Тей дойде да моли за помощта ми в търсенето на Черния елфически камък, аз използвах уменията си, за да прочета съзнанието му. — Врий внезапно се извъртя, за да застане с лице към тях, погледът му неочаквано стана спокоен. — Това беше начинът бързо и точно да разбера какво е онова, което той вярваше, че мога да открия. Не му казах какво смятам да правя; не исках да скрива тайните, които носеше в себе си. Открих повече, отколкото търсех. Друидът Бремен му е споделил четири видения. Едното беше за Чу Магна и Черния елфически камък. И то бе онова, което трябваше да видя. Но аз видях и останалите. Видях опустошения Паранор и Бремен, който търси медальон, висящ на верижка. Видях отново друида, пред мрачно езеро…

Гласът му заглъхна. Врий нетърпеливо махна с ръка, като че да отхвърли това, което бе на път да каже.

— Но това няма значение. Само последното е важно. Той отново млъкна, объркан.

— Чух слухове. Елфите искат да те направят крал. Ще се откажат от Алитен и внуците и ще те коронясат.

— Само приказки, нищо повече — бързо го прекъсна Джърл.

Врий Иридън се сви в робата си.

— Не мисля. — Думите му останаха да висят във въздуха.

Прейа пристъпи напред до Джърл.

— Какво видя, Врий? Алитен Балиндарох мъртъв ли е?

Локатът поклати глава.

— Не знам. Не това ми се яви. Видях друго. Но то е свързано с възкачването на трона. — Той си пое дълбоко дъх. — Последното видение на Бремен, което зърнах в паметта на Тей, беше за мъж, застанал на бойно поле с меч в ръка. Мечът беше талисман, въплъщаваше мощна магия. Ейлт Друин — изображение на ръка, държаща запалена факла — беше вграден на дръжката му, това се виждаше ясно. Срещу мъжа стоеше привидение, изпяло обгърнато в черно, без черти, нищо от него не се виждаше, освен очите, които пронизваха с червен огън. Двамата се бяха изправили в смъртоносна битка.

Той отпи отново от ейла и извърна поглед.

— Успях да зърна видението само веднъж и не му обърнах много внимание. Тогава не беше важно. Потвърждаваше онова, което Тей ми каза за своето търсене, и нищо повече. Всъщност дори не бях мислил за него досега.

Тъмните му очи се вдигнаха.

— Днес четох картите си пред огъня. Заради топлината на пламъците и ромона на дъжда, който се сипеше навън, задрямах, и тогава видението отново ми се яви. Беше внезапно, силно и неочаквано. Това е напълно необичайно, защото повечето видения и предусещания, индикаторите, които насочват към нещо загубено, се появяват бавно и са доста по-слаби. Но това видение беше съвсем ясно и аз веднага го разпознах. Беше видението на Бремен за мъжа и призрака на бойното поле. Но този път разбрах кои са. Привидението беше Господаря на Магията. А мъжът, Джърл Шанара, беше ти.