Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Зората вече беше близо и докато едната част от силите на северняците превземаше Прохода на Примката, другата настъпваше безмилостно на юг. Джуджетата, хванати в капан между тях, нямаше къде да бягат.

Целия ден армията на Рейбър се би, за да забави настъплението на юг. Кралят на джуджетата използваше всички тактики, които бе усъвършенствал през тридесетте години борба с гномите, за да притиска нашествениците при всяка възможност, или създаваше такива, когато не се появяваха сами. Той раздели армията си на три, като предаде командването на най-голямата част на своите генерали, за да бъде тя най-очевидната цел за преследвачите. Двете по-малки групи, едната под негово командване, а другата под ръководството на най-големия му син, Уирик, се превърнаха в клещи, които тормозеха северняците на всяка крачка. Действайки в унисон, те примамваха врага първо в една посока, а после в друга. Когато единият фланг на враговете оставаше открит, заради едната група, другата веднага нападаше. Джуджетата кръжаха около многобройната армия влудяващо неуловими. Северняците не успяваха да ги притиснат.

По здрач враговете вече бяха изтощени. Дори по-лошо, джуджетата на север получиха подкрепление от другарите си от юг. Двете групи се сляха. Бяха се изтеглили колкото бе възможно и изведнъж вече нямаше място за никакво отстъпление. Нощта и мъглата ги обгърнаха напълно, тъй че беше най-добре да изчакат до сутринта. Но вместо това преследването продължи, защото северняците бяха твърде гневни, за да чакат. Проходът на Примката беше само на няколко мили по-нататък. Джуджетата бяха в капан, лишени от възможност за маневриране или укритие, и сега, най-накрая, северняците бяха сигурни, че многочислената им сила ще постигне своето дълго чакано отмъщение.

Щом нощта се спусна и мъглата се сгъсти по протежение на последните пет мили от долината, към която джуджетата се бяха изтеглили, Рейбър разпрати съгледвачи, за да съобщят за напредъка на врага. Времето изтичаше и трябваше да действат бързо. Гефтен беше извикан и джуджетата най-после започнаха подготовката за бягството, планирано още от самото начало. То щеше да започне под прикритието на мрака и да свърши в полунощ, като отбележи кулминацията в плана, който кралят и Риска бяха измислили, когато друидът се завърна от Паранор. План, основан на знание, притежавано единствено от джуджетата. Единствено на тях бе известно, че през планината има и трети път. Близо до мястото, на което се бяха събрали, недалеч от доста по-достъпния Проход на Примката, имаше серия от свързани помежду си дефилета, тунели и тераси, които криволичеха на изток от Улфсктааг към горите на централен Анар. Самият Гефтен бе открил този таен проход. Беше го изследвал с шепа другари и докладвал на Рейбър преди около осем години. Това беше внимателно пазена тайна. Само малцина избраници сред джуджетата бяха използвали прохода от време на време, за да се уверят, че все още е проходим, да запомнят извивките и завоите му, но никой от останалите не познаваше пътя. Риска бе научил за него от Рейбър при едно посещение у дома преди няколко години. Кралят на джуджетата сподели тайната с единствения, който му бе близък като собствен син. Риска си бе припомнил това, когато Северната армия настъпи на изток, и планът му започна да се оформя.

Сега джуджетата привеждаха този план в действие. Те бавно започнаха да намаляват броя си, като заизливаха част от силите си в дълга, стабилна колона, отправяща се на изток през планината, следвайки пътя за бягство, добросъвестно начертан от Гефтен. Северняците наближиха началото на долината и съгледвачите се върнаха да докладват. Все още предстоеше най-опасната част от схемата. Северняците трябваше да бъдат забавени, докато джуджетата се изтеглят на безопасно разстояние. Заедно с Риска, Рейбър поведе малка група от двадесет доброволци на север. Те заеха позиции сред група скали, от които се виждаше широкия проход към долината. И когато първите редици от армията на Господаря на Магията се появиха, атакуваха.

Това бе прецизна, светкавична атака, целяща единствено да обърка и всее смут, тъй като джуджетата бяха само шепа бойци срещу огромна сила. Те изстрелваха стрели от прикритието на скалите, само колкото да привлекат вниманието върху себе си, преди да се оттеглят. Но дори така бягството беше трудно. Северняците се насочиха яростно към тях. Сред скалите беше тъмно и опасно — лабиринт от назъбени издатини и дълбоки пропасти, а светлината, както винаги в Улфсктааг, бе оскъдна. Мъглата се кълбеше надолу от високите върхове и закриваше всичко в долината. По-запознати с терена от своите преследвачи, джуджетата бързо се измъкнаха от лабиринта, но северняците бяха навсякъде и се тълпяха по скалите. Неколцина от нападателите бяха повалени. Някои свърнаха по грешен път и бяха убити. Битката беше яростна. Риска използва магията си, като изпрати Друидския огън сред тълпата преследвачи и ги отблъсна. Появиха се и няколко от изчадията от отвъдното, които се хвърлиха безумно след джуджетата, и Риска бе принуден да остане още малко, за да се справи и с тях.