Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Тогава Риска призова своите привидения. Създаде някои от тях от магия, други извая от мъглата, и ги изпрати към дима да си поиграят. Озъбени същества, с оголени нокти, с кървава паст и черни очи, въплъщения на най-големите страхове, привиденията приближаваха към давещите се и полу ослепени северняци. Гномите подивяха и запищяха от страх. Нищо не бе в състояние да ги спре. Те напуснаха редиците и побягнаха. И сега джуджетата удариха — прашкари, стрелци, лъконосци изпратиха своите смъртоносни остриета и камъни към самото сърце на нападателите им и постепенно успяха да отблъснат враговете. Атаката загуби инерция и започна да се разпада, когато враговете падаха мъртви на всяка крачка. На зазоряване проходът отново беше в ръцете на джуджетата.

Северняците атакуваха отново на следващия ден, като отказваха да се предадат, решени да осъществят пробив. Загубите им бяха огромни, но и джуджетата бяха изгубили мнозина от своите и също не можеха да си позволят повече жертви. В ранния следобед Рейбър бе започнал да подготвя отстъплението на силите си. Бяха удържали цели два дни срещу тази армия и това бе предостатъчно. Сега беше време да отстъпят малко, да примамят врага напред. Изчакаха до здрач, докато мракът се спусне отново над тях. Тогава запалиха последния изкоп със сухо дърво, закрит отгоре с листа и зелени фиданки, за да може димът да прикрие движението им и се запромъкваха назад. Риска изостана, за да се увери, че врагът няма да ги последва твърде бързо. С една малка група джуджета-преследвачи, той отбраняваше най-тесните места във вътрешността на прохода срещу неуверените атаки, преди да се присъединят назад към останалите. Веднъж се появи един черепоносец, опита се да се спусне под пластовете дим и мъгла, но Риска го отблъсна с Друидския огън и го запрати настрани.

Вървяха цялата нощ, навлизайки дълбоко в планината. Гефтен — ветеран от безброй походи, ги водеше. Той познаваше добре каноните и дефилетата, хребетите и склоновете, знаеше накъде да върви и как да стигне дотам. Избягваха мрачните теснини, обитавани от чудовища — същества, оцелели още от древни времена и извор на суеверен страх за гномите. Придържаха се, където беше възможно, към високите, открити местности, като мракът и мъглата им осигуряваха достатъчно прикритие. Северната армия естествено щеше да изпрати съгледвачи, но те щяха да са гноми, а гномите щяха да са предпазливи. Силите на Рейбър се движеха бързо и решително. Когато армията на Господаря на Магията ги откриеше, тя отново щеше да е на избран от джуджетата терен.

На следващия ден, след като спряха да починат за няколко часа на зазоряване и после отново поеха на път, пристигна вестоносец от по-малката армейска част, която защитаваше Прохода на Примката на юг в планините. Останалата част от армията на Господаря на Магията била пристигнала и настъпваше откъм долното течение на Раб, за да установи лагера си. Атаката се очакваше по здрач. Джуджетата щяха да удържат прохода най-много ден, преди да отстъпят. Рейбър погледна към Риска и се усмихна. Денят щеше да бъде доста дълъг.

Те оставиха Северната армия да се спусне от Нефритения проход в преследване. Беше вече следобед и слънцето се скриваше зад върховете, а мъглата запълзя надолу от по-високите нива, подобно на лоза, устремяваща се към светлината. Джуджетата чакаха врага в един каньон, където теренът се издигаше и спускаше стъпаловидно през лабиринт от гигантски скали и коварни пропасти. Атакуваха, щом северняците се измъкнаха от една открита падина. Удържаха позициите си само колкото да възпрепятстват напредъка им, после отново се изтеглиха. Мракът се спусна и преследвачите им бяха принудени да спрат, без да успеят да си отмъстят.

По изгрев джуджетата вече бяха изчезнали. Северняците продължиха похода си, нетърпеливи да приключат с тази игра на котка и мишка. Но джуджетата ги изненадаха отново по пладне, като този път ги привлякоха в един задънен проход и се врязаха в незащитените им флангове, щом враговете се опитаха да се изтеглят. Докато Северната армия успее да възстанови редиците си, джуджетата бяха изчезнали отново. Целият ден измина в серия от удари и отстъпления, по-малката сила дразнеше и унижаваше по-голямата. Но южните подножия на планината вече бяха близо и северняците, вбесени от неспособността си да се приближат до джуджетата, започнаха да набират кураж от мисълта, че плячката им вече няма да има къде да се скрие.

Сега борбата ставаше сериозна. Една погрешна стъпка, и с джуджетата беше свършено. Вестоносци препускаха напред-назад между онези, които примамваха врага да слезе от север, и другите, които все още удържаха Прохода на Примката на юг. Нямаше време за губене. Врагът от юг настъпваше решително, за да преодолее Прохода на Примката, но джуджетата удържаха твърдо позициите си. Южният проход беше по-лесен за защита и труден за превземане, без значение каква сила настъпваше през него. Но джуджетата щяха да отстъпят по изгрев и нарочно да се изтеглят бавно, като накарат северняците да решат, че са ги надвили. Армията на Господаря на Магията щеше да превземе прохода и после да изчака другарите си да изтласкат малобройните и обкръжени джуджета към ударното й чело.