Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Те почти го достигнаха. Приближиха го от три страни, привлечени от блясъка на магията. Създанията на мрака се хвърлиха към него, опитвайки се да го завлекат надолу. Той се биеше яростно и екзалтирано, чувстваше се по-жив от всякога, войн в стихията си. Беше силен и бърз и нямаше да го надвият. Отблъсна нападателите, използва друидската магия, за да прикрие движението си, и се измъкна от тях.

После се оказа от задната страна на лабиринта и хукна след последните от джуджетата. Силите им се бяха стопили наполовина, а онези, които бяха останали, бяха изтощени и целите в кръв. Рейбър се забави, докато Риска го настигне. Лицето му бе помръкнало и лъскаво от пот в слабата светлина. Бойната брадва, която носеше, бе окървавена и с едно строшено острие.

— Трябва да побързаме — предупреди той, катерейки се напред. — Почти ни настигат.

Риска кимна. Копия и стрели летяха към тях от скалите долу. Те се втурнаха нагоре по склона над долината. Чуваха виковете на северняците, които ги преследваха. Едно от джуджетата падна пред тях със стрела в гърлото. Останаха само двайсетина. Риска се извърна, щом усети, че нещо се спуска от небето, изпрати огнена мълния към един крилат ловец и бързо го отблъсна встрани. Мъглата започна да се сгъстява. Ако успееха да се откъснат от преследвачите си за още няколко минути, щяха да им избягат.

Така и сториха, продължаваха да тичат до пълно изтощение, водени единствено от силата на волята си. Бяха останали само осмина. Достигнаха сборното място на другарите си, което вече беше пусто. Беше останал само Гефтен. Без да продумат, те забързаха след нетърпеливия следотърсач, който ги поведе към възвишенията и върховете отвъд.

Зад тях северняците нахлуха в долината, прекършвайки дървета и храсти, виещи от гняв. Джуджетата се бяха скрили някъде, но бяха в капан. Скоро щяха да ги открият. Преследването продължаваше, придвижваха се все по на юг към Прохода на Примката. Риска си помисли, че ако имат късмет, двете половини на армията на Господаря на Магията щяха да връхлетят една върху друга в мрака и мъглата и всяка щеше да реши, че се е натъкнала на врага. С повече късмет, мислеше си, ще избият доста от своите, преди да разберат грешката си.

Той се придвижи към скалите, които бележеха началото на високите нива. Нямаше да ги последват тук, не и в тази тъмница, а на сутринта те вече щяха да са прекосили точката, след която следите им нямаше да могат да бъдат открити.

Рейбър изостана назад и потупа с доволство широкото рамо на другаря си. Риска се усмихна на своя крал, но неочаквано почувства студ и тревога. Бе преценил мащаба на армията, която ги преследваше. Бе осъзнал що за сила я ръководи. Да, този път джуджетата се бяха измъкнали. Бяха въвлекли северняците в дълго и безплодно преследване, бяха забавили настъплението им и бяха оживели за бъдещи сражения. Но щеше да дойде денят на разплатата. И Риска се опасяваше, че той ще настъпи доста скоро.

Над Арборлон се сипеше дъжд, бавен, напоителен ръмеж, който покриваше града с мъгливо сива пелена от проблясваща влага. Беше ранен следобед. Дъждът бе започнал по изгрев и сега, повече от девет часа по-късно, не показваше никакви признаци на отслабване. Джърл Шанара гледаше дъжда от уединението на лятната къща на краля, неговото сегашно убежище. Гледаше го как се плиска по прозорците и алеите, в стотиците локви, които вече се бяха образували. Гледаше как променя дърветата в гората, прави дънерите им копринено черни, а листата — трептящо зелени. В отчаянието му се струваше, че ако гледа достатъчно дълго и усилено, дъждът ще промени и самия него.

Откакто се бе върнал в града преди няколко дни, беше в отвратително настроение. Пристигна с оцелелите от своята измъчена дружина, с Прейа Старли, Врий Иридън и елфите-преследвачи Обан и Ръск. Донесе със себе си Черния камък на елфите и тялото на Тей Трифънйъд. Завръщането им не донесе никаква радост и никой не ги очакваше. В негово отсъствие Куртан Балиндарох бе умрял от раните си. Синът му, Алитен, се беше възкачил на трона и първата му работа била да оглави експедиция, която да открие следите на убийците на баща му. Пълна лудост. Никой не го беше спрял. Джърл беше възмутен. Това беше глупаво действие и той се страхуваше, че елфите бяха наследили глупак за крал. Всъщност оказа се, че елфите отново бяха останали без крал, тъй като Алитен Балиндарох беше напуснал Арборлон преди седмица и от него досега нямаше ни вест, ни кост.