Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Проклети глупаци, всички до един — рече той. — Жал ми е за тях, жал ми е, че ги е застигнала подобна участ, но съм и вбесен, защото профукаха възможностите, които Галафил и останалите откриха пред тях, когато сформираха Първия Съвет. Изгубиха целите си, изгубиха съзнание за основната причина на своето съществуване. Това не мога да им простя.

Той се изплю в мрака. Дим го погледна и примигна стресната. Неуловимият изобщо не помръдна.

Кинсън гледаше ту към него, ту към тях — разчорлен отшелник и неговите блатни котки, и се чудеше какво ли може да причини животът на такова усамотено място на разсъдъка на човека.

— Когато напуснах друидите, отидох при Адския рог и говорих с духовете на мъртвите — продължи Бремен, отпи от ейла си и бръчките по лицето му се изостриха при спомена. — Яви ми се самият Галафил. Попитах го как мога да унищожа Брона. Той ми отговори с четири видения. — Описа ги едно по едно. — И точно видението за мъжа с меча ме доведе при теб.

— И от мен се очаква да ти помогна да намериш този мъж, така ли? — попита Коглин.

Бремен тръсна глава. На светлината на свещите сивата му коса изглеждаше фина като коприна.

— Обръщам се към теб не заради мъжа, а заради меча. Той е талисманът, който трябва да изкова. Видението разкри, че Ейлт Друин ще бъде трансформиран при това изковаване и ще стане част от оръжието. Оръжието, което ще бъде проклятие за Брона. Не претендирам, че съм наясно с подробностите, все още. Имам представа само за същността на оръжието, от което се нуждаем. Знам и че изковаването му трябва да бъде особено прецизно, за да стане мечът достатъчно здрав да надделее над магията на Брона.

— Значи си минал целия този път, за да ме попиташ за това? — каза другият като че ли току-що бяха вдигнали завеса и истината бе излязла наяве.

— Никой не знае повече от теб за металургията. В този процес на изковаване науката и магията ще трябва да се слеят, за да постигнем успех. Аз имам магия — моята собствена и тази на Ейлт Друин — която да вложа. Но се нуждая от твоите научни познания. Имам нужда от това, което само науката може да осигури — най-подходящата метална сплав, правилните температури за пещта при топенето на всеки от металите, както и точната продължителност на процеса. Как да бъде закален металът, за да стане достатъчно здрав да устои на всяка сила?

Коглин отхвърли всичко това с едно махване на ръка.

— Но не можеш да го постигнеш просто така. Пропуснал си много важен момент. Комбинацията между магия и наука е невъзможна. И двамата го знаем. Затова, ако искаш оръжие, изковано с магия, използвай магия. Нямаш нужда от мен.

Бремен поклати глава.

— Опасявам се, че ще трябва малко да престъпим правилата. Магията не е достатъчна за тази задача. Нужна е и наука. Наука от стария свят. Брона е магично създание и точно магията е тази, която го пази. Той не познава науката, не го е грижа за нея, не й обръща внимание. За него, както и за много други, науката е мъртва, част от стария свят. Но ние знаем, че не е така, нали? Науката все още дреме жива, както и магията преди. Сега магията е на почит, но това не значи, че няма място за наука. Тя може да се окаже необходима при изковаването на този меч. Ако мога да приложа най-добрите техники от науката на стария свят, ще имам още една сила, на която да разчитам. Нуждая се от нея. Сега сме само ние — аз, Кинсън и Марет. Има само още двама души, които са на наша страна, единият тръгна на изток, другият — на запад. Само това сме. Нашата магия е нищожна пред магията на врага ни. Как бихме преодолели Господаря на Магията и слугите му без оръжие, срещу което да не могат да устоят?

Коглин подсмъркна.

— Няма такова оръжие. Пък и не може да се твърди, че оръжие, изковано с помощта на науката — изцяло или отчасти — би могло да устои или пък да има по-добри шансове от оръжие, изковано с магия. Също толкова вероятно е да се каже, че магията може да бъде победена само с магия, и всяка форма на науката тук е ненужна.

— Не вярвам в това.

— Вярвай, в каквото си искаш. — Коглин разроши раздразнено косата си. Смръщи се и изкриви тънките си устни. — Оставих зад себе си света и повечето от традиционните му убеждения преди много време. И те никак не ми липсват.

— Но те все някога отново ще те връхлетят, рано или късно, както връхлетяха нас. Няма да изчезнат или отмрат, само защото ти ги отхвърляш. — Бремен бе приковал очи в неговите. — Брона ще дойде тук един ден, след като свърши с онези от нас, които не са успели да се покрият. Добре е да го знаеш.